О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
гр.София, 03.07.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 732 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.01.2009г. по гр.д. № 1599/ 2008г. на Старозагорски ОС, с което е уважен иск на М. Т. Н. срещу Р. В. Л. обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД в размер на 350 лева и за сумата 1200 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят – Р. В. Л. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът М. Т. Н. в писмено становище поддържа, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 15.08.2008г. по гр.д. №2380/2007г. на РС-Казанлък, е осъдил Р. В. да заплати на М. Т. обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД в размер на 350 лева и за сумата 1200 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД. Съдът е изложил съображения, че в резултат на влошени отношения между страните във връзка с гражданскоправни спорове помежду им, Р. Л. на 21.11.2006г. подала до РП-Казанлък сигнал за извършено престъпление, в който е твърдяла че М. Н. е декларирала неверни обстоятелства пред нотариуса с цел да предаде съсобствен на двете имот и е осъществила престъпление по чл.313 НК.становено е по делото, че със заключително постановление РП Казанлък прекратява наказателното преследване на 07.06.2007г., което е потвърдено с решение по ЧНД №157/2007г. на РС-Казанлък, като е прието, че извършеното не е престъпление. Съдът е изслушал съдебно-психологическа експертиза, от която е установено, че от март 2007 до януари 2008г. М. Т. е била емоционално лабилна, проявявала е тревожно-депресивна симптоматика в резултат на провежданото разследване срещу нея, имала е нарушение на адаптацията, трудности при концентриране, отчужденост, социално отдръпване, безсъние, загуба на апетит, високо кръвно налягане и се е наложило да получи помощ от психиатър. При тези данни съдът е приел, че поради виновно и противоправно деяние на Р. Л. са причинени вреди на М. Т. , които следва да бъдат обезщетени, като е определил размера на неимуществените такива по справедливост в размер на 1200лева и е присъдил обезщетение за имуществени вреди в размер на 350лева -хонорар за адвокат в досъдебното производство.
В изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателката поддържа, че с решението е разрешен правен въпрос от значение за правилното решаване на конкретния спор, а именно относно точното тълкуване на понятието “противоправност”- по който въпрос няма практика и който е важен за точното приложение на закона и за развитието на правото.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материално правния въпрос за противопровността на деянието, като предпоставка за да се уважи иск с правно основания чл.45 ЗЗД, но в съответствие с практиката на ВКС, в която е прието, че наличие на вреди не създава основание на пострадалия да иска заплащането на обезщетение и само когато те са последица на противоправни действия или бездействия възниква задължение за заплащане на обезщетение на пострадалия. Посочвано е в същата, че неправомерно е това поведение, което нарушава конкретна правна норма или общото задължение да не се причинява вреда някому.
Жалбоподателката твърди, че не е налице съдебна практика по въпроса за характера на понятието „противоправност”, но решението е постановено именно в съответствие с наличната такава.становената съдебна практика не е неправилна и не следва да бъде променена, в който случай също би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не е налице и хипотеза, в която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на решение от 23.01.2009г. по гр.д. № 1599/ 2008г. на Старозагорски ОС по жалба на Р. В. Л.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: