4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
гр. София, 10.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1022 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Ц. Иванова Василева от [населено място] чрез процесуален представител адв. П. И. Т. срещу решение № 228 от 24.07.2012г. по в. т. дело № 774/2011г. на Апелативен съд В., търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1039 от 20.10.2011г. по т. дело № 523/2011г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е прието за установено, че в полза на [фирма], [населено място] съществува вземане по договор за жилищен и ипотечен кредит MG0829800009/17.10.2008г. против Ц. Иванова Василева от [населено място] за сумата 95 435,53 лв. – просрочена главница, 17 327,51 лв. – договорна лихва за периода 25.02.2009г. – 04.08.2010г., 360,57 лв. – наказателна лихва за просрочена главница за периода 25.02.2009г. – 04.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2010г. до окончателното й погасяване, за което вземане банката се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист в производството по ч. гр. дело № 12006/2010г. на Варненски районен съд, и ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 5 746,03 лв. – разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В молба към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: може ли трето лице, което няма пълномощно за разпореждане от банкова сметка, да получава парични средства от друг титуляр.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
По делото е установено наличието на правоотношение между страните по договор от 17.10.2008г., с който ищецът се е задължил да предостави на ответницата – кредитополучател целеви кредит в размер 96 000 лв. – за закупуване и ремонт на описан недвижим имот, предмет на сключения между ответницата по иска и Т. К. на 05.10.2008г. предварителен договор за продажба. Въззивният съд е констатирал, че сумата 96 000 лв. е постъпила по сметка на ответницата, която в качеството си на кредитополучател с представена в първоинстанционното производство декларация се е съгласила сумата 96 000 лв. да бъде преведена на продавача на имота и на 28.10.2008г. сумата е получена от Т. К..
Възраженията и доводите за недължимост на сумите на основание чл. 81, ал. 1 ЗЗД поради това, че банката е нарушила общия принцип на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, тъй като не е спазила изискванията на р. I., т. 3 и р. II, т. 4.2. от договора и задължението по Наредба № 3/2005г. да изиска от продавача спесимен на Т. К., са приети за неоснователни. Решаващият съдебен състав се е аргументирал с обстоятелството, че представянето на нотариалния акт за сделката не е условие за отпускане на кредита и че банката не следи дали сделката е извършена, каквото задължение би имала при договор за акредитив. Клаузата на р. I., т. 3 от договора е тълкувана в смисъл, че на кредитополучателя е вменено задължение да представи нотариалния акт, като целта е да докаже, че сумата е разходвана по договореното предназначение, в резултат на което е направен извод, че липсва договорено условие банката да отпуска кредита само при представяне на нотариален акт. Липсата на нарушение на р. II, т. 4.2. от договора е обоснована с даденото от ответницата – кредитополучател с изрична декларация, чието авторство не е оспорено, съгласие сумата 96 000 лв. да бъде преведена на продавача на имота. Във въззивното решение са изложени съображения относно израза „по сметка на продавача“ – същият не може да се тълкува като поето от банката задължение да преведе сумата по конкретно посочена банкова сметка и поради това, че такава липсва в договора и декларацията. Въззивният съд не е уважил доводите за нарушение на Наредба № 3/2005г. /отм./ като се е аргументирал с обстоятелството, че изискването за спесимен на получателя касае случаите на упълномощителни сделки, а Т. К. не е пълномощник на ответницата и е получила сумата като продавач по сделката за покупко-продажба, във връзка с която е сключен целевият кредит от купувача Ц. Василева. По отношение на липсата на възможност за освобождаване от отговорност по чл. 81, ал. 1 ЗЗД са изложени съображения, че не са наведени твърдения и не са установени факти относно случайно събитие или непреодолима сила.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В настоящия случай по формулирания от касатора материалноправен въпрос „може ли трето лице, което няма пълномощно за разпореждане от банкова сметка, да получава парични средства от друг титуляр“ е формирана трайноустановена съдебна практика, съгласно която трето лице може да получи парични суми от друг титуляр на банкова сметка, ако плащането е извършено по един от предвидените в приложимите нормативни актове начини. В настоящия случай приложим към момента на плащането нормативен акт е Наредба № 3 от 29.09.2005 г. за паричните преводи и платежните системи /отм./. Съгласно чл. 5, ал. 3 от посочената наредба титулярят на сметката може да се разпорежда със средствата по нея чрез платежни документи в съответствие с изискванията по чл. 21, а съобразно ал. 4 от своята сметка титулярят може да плаща по реда на тази наредба, както и да внася с вносна бележка съгласно приложение № 1 и да тегли пари в наличност с нареждане-разписка съгласно приложение № 2. Посочената правна норма е ясна и непротиворечива, поради което не се налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В настоящия случай получаването на сумата от Т. К. е извършено въз основа на съгласие от страна на ответницата – касатор в настоящото производство, дадено, както с декларацията, приложена в първоинстанционното производство, така и с нареждане – разписка, издадена на 28.10.2008г. от Ц. Василева, в която последната като титуляр на сметката е посочила Т. К. като упълномощено лице за получаване на сумата.
Поради това, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228 от 24.07.2012г. по в. т. дело № 774/2011г. на Апелативен съд В., търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.