2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
С., 15.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 436 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр.С. против определение на Русенския окръжен съд № 213 от 23.03.2010 год., по ч.т.д.№ 67/2010 год., с което е потвърдено разпореждане на Русенския районен съд от 3.12.2009 год., по ч.гр.д.№ 4827/2009 год. за обезсилване на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на осн. чл.415, ал.2 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.50, ал.3 ГПК, поради което иска отмяната му.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Позовавайки се на възприето с обжалвания съдебен акт разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право, свързан с редовността при връчване на съобщения на ЮЛ – търговец, касаторът твърди, че то е в противоречие с практиката на ВКС и същевременно се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Д. му е аргументиран с чл.61, ал.1 КТ и произтичащото от визираната разпоредба разбиране за вложеното от законодателя съдържание в понятието “работник или служител” – всякога обусловено от наличие на валидно трудово правоотношение, както и с издадена от НАП справка за осигуряваните към датата на връчване съобщението по чл.415, ал.1 ГПК лица по трудов договор в [фирма], между които лицето Д. Василева, подписала за получател така адресираното до страната- ЮЛ съобщение, не фигурира.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо, по силата на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, на касационен контрол определение на въззивния съд, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че съобщението на Р. по чл.415, ал.1 ГПК, адресирано до настоящия частен жалбоподател, като заявител в заповедното производство, му е редовно връчено на 26. 10.2009 год. на вписания в търговския регистър последен адрес на търговеца и чрез лице, находящо се, към този момент в канцеларията му, като служител – Д. Василева, който факт е удостоверен с подписа на последното и с този на съдебния служител- връчител на книжата.
Поради това и обстоятелството, че кредиторът [фирма] в установения от закона срок, надлежно указан му със самото отправено до него съобщение, не е представил доказателства за предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, предвид своевременно подадено от длъжника възражение, според въззивния съд, обосновава правилността на постановеното от Р. определение.
Следователно решаващите мотиви, изложени в съобразителната част на обжалваното определение, позволяват да се приеме, че поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос, като значим за крайния правен резултат по делото, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на факултативното касационно обжалване.
По отношение на същия, обаче, са недоказани въведените критерии за селекция, поради следното:
В подкрепа на твърдяното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК ВКС, частният жалбоподател не е посочил задължителна съдебна практика на ВКС, която според разясненията по т.2 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС е единствено относима към същия. Не е налице и цитирана каузална практика на ВКС, или на влезли в сила съдебни актове на различните по степен съдилища в съдебната йерархия, която да е израз на твърдяното като съществуващо противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – задължение изрично вменено на страната- жалбоподател, съгласно приетото в т.3 на ТР № 1 / 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото, то освен, че селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументиран само чрез възпроизвеждане на законовия му текст, което според т. 4 на ТР № 1/19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС не удовлетворява изискването на закона, то обстоятелството, че нормата на чл.50, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК е ясна, вътрешно непротиворечива и не създава затруднения при приложението и, а създадената съдебна практика в тази насока е трайно установена и не съществува обществена необходимост от изоставянето и, за да бъде възприета различна, вкл. с оглед на предлаганото от частния жалбоподател стеснително тълкуване, изключва наличието на визираната допълнителна предпоставка за допускане на касационния контрол.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че при отсъствие на изрично законово препращане към нормите на КТ, то не съществува основание в процесуалния закон изпълняващото определена дейност в канцеларията на ЮЛ –търговец, по граждански договор ФЛ, за периода на действие на облигационната връзка да не се счита за служител по см. на чл.50, ал.3 ГПК, като евентуалната недобросъвестност на последното във вр. с получените съдебни книжа и съобщения в този случай е преодолима по общия ред за ангажиране договорната или деликтната му отговорност, а не по КТ.
Съществува и предвиден от законодателя процесуален ред за защита срещу евентуално невярното удостоверяване на отделните факти от връчителя – длъжностно лице, в разписката за получено от адресата съобщение, имаща характер на официален документ, но това отново не е предприетият от страната на жалбоподателя.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Русенския окръжен съд определение № 213 от 23.03.2010 год., по ч. т. д. № 67/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: