О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София, 16.10.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 279 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на Н. И. И. чрез адвокат Д. Й. и на [фирма] чрез юрисконсулт Ж. Е. срещу решение № 1758/18.11.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 1915/2011 г. Касационната жалба на Н. И. И. е срещу въззивното решение касателно отхвърлителната част на иска на този касатор по чл.226 КЗ, а касационната жалба на [фирма] е срещу въззивното решение касателно уважителната му част по иска по чл.226 КЗ.
В касационната жалба на Н. И., касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
В касационната жалба на [фирма], касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Двете жалби са взаимно оспорени по съображения в писмени отговори.
Гаранционен фонд оспорва допускането и основателността на касационната жалба на [фирма] по съображения в писмен отговор.
Третото лице помагач П. Ж. Т. не взима становище по подадените касационни жалби.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени искове по чл.226 ал. 1 КЗ от Н. И. И. срещу [фирма] за сумата 600000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждания при ПТП със законната лихва от настъпването на ПТП по чл.86 ЗЗД. При условията на евентуалност исковете са предявени срещу Гаранционен фонд на основание чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ, като предпочитан ответник е застрахователят. В процеса е привлечено трето лице помагач на страната на евентуалния ответник Гаранционен фонд – П. Ж. Т.. Първоинстанционният съд е уважил исковете – за 200000 лв. срещу [фирма] със законна лихва от ПТП до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за главницата за разликата до предявения размер. Исковете срещу евентуалния ответник са оставени без разглеждане. САС е изменил първоинстанционното решение, като е увеличил размера на присъденото обезщетение, дължимо от [фирма] от 200000 лв. на 240000 лв. със законната лихва, както е поискана. САС е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, присъдил е и съответните разноски на страните. САС е приел, че на 31.01.2009 г. е настъпило ПТП, при което лек автомобил, управляван от П. Ж. Т. се преобърнал, при което пътуващият в автомобила ищец е получил множество телесни увреждания. САС е приел, че водачът на процесното МПС, с което е настъпило увреждането – П. Т. е извършил противоправно и виновно деяние, като с влязло в сила определение наказателен съд е одобрил споразумение по чл.382 НК между районна прокуратура – К. и подсъдимия П. Т. именно за деянието му, причинило процесното ПТП при управление на МПС в нарушение на правилата за движение, което определение има сила като последици на влязла в сила присъда. САС е приел още, че виновният водач е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със [фирма], като договорът е прекратен на 04.05.2009 г., т.е. след настъпване на процесното ПТП, което е на 31.01.2009 г., поради което следва да се ангажира отговорността на застрахователното дружество по предявения иск по чл.226 КЗ за обезщетяване на претърпените вреди от трети лица, причинени от застрахованото лице. САС е приел още, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат в размер на 1/5 част, с оглед доказателствата по делото, вкл. СМЕ, че е бил без обезопасителен колан при управление на процесното МПС с висока скорост, при което пътниците в това МПС са изпаднали от автомобила. САС е определил размера на дължимото обезщетение на 300000 лв. при условията на чл.52 ЗЗД, като е обсъдил и изложил подробни съображения във връзка с получените увреждания, проведеното лечение, трайните негативни последици /100 % трайно намалена работоспособност/ и неблагоприятната прогноза. С оглед приетото съпричиняване и в съответствие с чл.51 ал.2 ЗЗД е присъдено обезщетение в размер на 240000 лв. в какъвто смисъл е изменено първоинстанционното решение и към присъдените 200000 лв. са присъдени от САС още 40000 лв. със законна лихва и разноски.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
По жалбата на [фирма]:
Този касатор не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи, които навеждат на твърдения за допуснати процесуални нарушения, поради неизложени съображения от САС по направени възражения от тази страна по основателността на иска, както и във връзка с размера на претендираното обезщетение. Касаторът твърди, че във връзка с тези доводи ВКС се е произнесъл с решения, които прилага, с които обжалваното решение не е съобразено.
Изложеното от този касатор не формулира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи за неправилност по чл.281 ГПК и изразява несъгласие с крайния изход на спора. Доводите за неправилност не могат да се обсъждат на настоящия етап, доколкото законодателят разграничава двата вида основания – по чл.280 ГПК и по чл.281 ГПК, и последователността за произнасяне по тях. Възраженията на [фирма] във връзка с отговорността му като застраховател на виновния водач са обсъдени от САС при изложени много подробни съображения във връзка с наличието на сключен застрахователен договор, който е прекратен много след процесното ПТП. Изложени са и много подробни съображения във връзка с получените увреждания от ищеца, проведеното лечение, последиците и прогнозата за бъдеще, които съдът е взел предвид при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Ето защо не може да се приеме, че липсва обсъждане на възражения и не са изложени съображения за това, което да представлява обуславящ въпрос по чл.280 ал.1 ГПК в настоящия спор. Обсъждане на възраженията на този касатор има, за което са изложени подробни съображения, изложени са съображения и за конкретните обстоятелства и факти, относими към размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, поради което няма основание да се приеме нито формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, нито разрешаване с правни доводи във връзка с него в разрез с приложената съдебна практика /хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК/. Следва да се посочи още, че и приложената съдебна практика е по казуси обективно неидентични с настоящия казус.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба на [фирма] не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
По жалбата на Н. И. И.:
Този касатор формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК този за критериите, при които се определя обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД както и този за приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, относно съпричиняването на вредоносния резултат. За тези въпроси касаторът прилага съдебна практика, решения на въззивни съдилища, на ВС и ВКС, както и Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент.
Въпросът за определяне размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е във връзка с изхода на спора, но при определяне му решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, на което и самият касатор се позовава, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства – причинените на Н. И. увреждания, проведеното лечение, трайните негативни последици /100 % трайно намалена работоспособност/, неблагоприятната прогноза и значението им за размера на вредите. Законовата разпоредба, регламентираща критерия за определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е на чл.52 ЗЗД и критерият е справедливостта. Справедливо обезщетение на неимуществени вреди се визира и в посочената от касатора Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент /12/. javascript:top.navigateDocument(‘GD_R_00003_2012_00637_2011_12’);Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. При необходимост от конкретна преценка, не би могло да има уеднаквяване на обезщетения, присъдени при различни случаи, различен брой пострадали, при които е извършена преценка на конкретните увреждания, на конкретно претърпените болки и страдания и конкретно необходимия размер на обезщетения за същите. Съпричиняването на вредоносния резултат /чл.51 ал.2 ЗЗД/ също е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени обстоятелства. Приетото съпричиняване на вредоносния резултат и от самият пострадал в случая е в съответствие с доказателствата относно механизма на настъпилото ПТП. Щом разрешението и на двата въпроса е фактологично обусловено и изисква конкретна преценка на всеки конкретен случай, няма основание да се приеме наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че и касационната жалба Н. И. И. не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по двете касационни жалба на обжалваното решение на САС в цялост.
При този изход на спора, съдът не присъжда разноски на никоя от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1758/18.11.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1915/2011 г. в цялост.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.