5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
гр. С., 17,12, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 3353 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. А. Р. – освободен синдик на [фирма] (н.), ЕИК:[ЕИК] срещу определение № 1724, постановено на 22. 06. 2015 г. от Софийски апелативен съд по ч.т.д. № 2059 по описа на съда за 2015 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Р. срещу определение от 17. 03. 2015 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, Петнадесети състав по т.д.н. № 3501 по описа на съда за 2011 г. в частите му, с които съдът по несъстоятелността е отказал да приеме отчета за дейността на освободения синдик, депозиран по реда на чл. 664 от ТЗ и е наложил глоба на същия по реда на чл. 663, ал. 1 от с.з.
В частната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след съвкупна преценка на оплакванията в частната жалба и на материалите по делото, намира следното: Частната касационна жалба, с която настоящата касационна инстанция е сезирана, като подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:
В частта му, с която е прекратено производството по частната жалба срещу първоинстанционното определение в неговата част, с която съдът по несъстоятелността е наложил глоба на синдика по реда на чл. 663, ал. 1 от ТЗ, обжалваното въззивно определение е валидно и допустимо, но неправилно. Видно от изричната разпоредба на чл. 613а, ал. 3 от ТЗ, на която въззивният съд е основал извода си за необжалваемост на първоинстанционното определение в тази му част, същата е приложима само за „постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност“, т.е. тези актове на съда по несъстоятелността, с които се разрешават въпроси, произтичащи от и свързани със същинския предмет на производството по несъстоятелност. Определенията на съда, с които се налагат глоби имат за предмет налагане на имуществена санкция за неизпълнение на участниците в производството, на техни законоустановени задължения по осигуряване на законосъобразното и срочно провеждане на същото, с цел санкциониране на неизпълнението на задълженията им, и мотивирането им към съобразяване на поведението им с императивните предписания на закона по осигуряване движението на производството, включително и при наложително съобразяване със законоустановените срокове. Като такива и като налагащи санкция, по силата както на процесуалния закон (чл. 92 от ГПК по препращане от чл. 621 от ТЗ последната визираща правилата, установени в цялата Част четвърта „Несъстоятелност“ на ТЗ), така и по силата на установената във всеки съвременен обективен правов ред обща клауза за допустима обжалваемост на актовете, установяващи санкции, определението за глоба подлежи на обжалване, в случая – по реда на чл. 92 от ГПК. Поради изложеното и доколкото частната жалба срещу първоинстанционното определение на съда по несъстоятелността в тази му част е депозирана в срока по чл. 92, ал. 1 от ГПК, то и жалбата има характер на молба от освободения синдик за отмяна на глобата, по реда на същата разпоредба, компетентен да се произнесе по която е съдът по несъстоятелността. Мотиви в същата насока е изложил и въззивният съд в обжалваното си определение, като обаче вместо да изпрати жалбата с характер в тази й част на молба за отмяна на глобата, за произнасяне по същата от страна на първоинстанционния съд, с обжалваното си определение е прекратил производството и в тази му част.
В частта й срещу въззивното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на синдика срещу определението на съда по несъстоятелността за неприемане на отчета по чл. 664 от ТЗ, частната жалба, с която настоящата касационна инстанция е сезирана, е неоснователна. Като постановено от окръжния съд акт в производството по несъстоятелност в тесния смисъл на последното, разяснен по-горе в настоящите мотиви, първоинстанционното определение в частта му за неприемане на отчета на синдика по чл. 664 от ТЗ е именно от категорията актове, визирани в чл. 613а, ал. 3, вр. с ал. 1 от ТЗ, т.е. подлежи на обжалване само пред съответния апелативен съд, но и само по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс. Този, установен от ГПК съответен ред за обжалване на съдебните актове от вида на обжалвания съдебен акт – определение, е предвиден само за такива определения, преграждащи хода на производството или чието обжалване е изрично предвидено в закона. Доколкото обжалваното определение на съда по несъстоятелността не покрива нито един от двата, императивно и алтернативно законоустановени от процесуалния закон критерии за обжалваемост на определенията, то и същото не подлежи на обжалване. Така установената от процесуалния закон необжалваемост на процесното определение, сочи на изключване на възможността за осъществяване на инстанционен контрол по отношение на същото въобще, не само по отношение на неговата правилност, но така също и по отношение на неговите валидност и допустимост, в какъвто смисъл са развити оплаквания от частния жалбоподател в жалбата му.
Поради изложеното частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, се явява основателна в частта й срещу въззивното определение в неговата част, с която е прекратено производството по жалбата срещу наложената на частния жалбоподател от съда по несъстоятелността глоба и неоснователна – в останалата й част. Изложеното налага в частта му, с която е прекратено производството по жалбата срещу първоинстанционното определение в неговата част, с която на синдика е наложена глоба, в която част въззивната жалба има характер на молба за отмяна на глобата, обжалваното въззивно определение да бъде отменено и в тази му част делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същата молба с акт, който на свой ред подлежи на инстанционен контрол (чл. 92, ал. 3 от ГПК), а в останалата му част, с която е оставена без разглеждане жалбата на синдика срещу определението на съда по несъстоятелността за неприемане на отчета му по реда на чл. 644 от ТЗ, обжалваното въззивно определение, като допустимо, валидно и правилно – да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1724, постановено на 22. 06. 2015 г. от Софийски апелативен съд по ч.т.д. № 2059 по описа на съда за 2015 г. в частта му, с която е прекратено производството по частната жалба на В. А. Р. срещу определение от 17. 03. 2015 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, Петнадесети състав по т.д.н. № 3501 по описа на съда за 2011 г. в неговата част, с която съдът по несъстоятелността е наложил на Р. глоба по чл. 663, ал. 1 от ТЗ, като връща делото на Софийски градски съд за произнасяне по същата жалба в тази част, имаща характер на молба за отмяна на глобата по чл. 92 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1724, постановено на 22. 06. 2015 г. от Софийски апелативен съд по ч.т.д. № 2059 по описа на съда за 2015 г. в останалата му част, с която съдът е оставил без разглеждане, като недопустима частната жалба на В. А. Р. срещу определение от 17. 03. 2015 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, Петнадесети състав по т.д.н. № 3501 по описа на съда за 2011 г. в неговата част, с която съдът по несъстоятелността не е приел отчета на освободения синдик по чл. 664, ал. 1 от ТЗ.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: