О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София, 21 май 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1005 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. С. П., чрез процесуален представител адв.Н. Й., срещу решение от 24.10.2013г., постановено по в.гр.д.№1648/2013г. на Варненски окръжен съд,с което е потвърдено решение от 05.03.2013г. по гр.д.№10441/2012г. на Бургаски районен съд за уважаване на предявения от П. А. Е. иск с правно основание чл.50 ЗЗД за размера 2500лв. и с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е присъдена още сумата 1500лв. обезщетение.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът П. А. Е., чрез процесуален представител адв.С.У., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за за уважаване на предявения от П. А. Е. срещу Р. С. П. иск с правно основание чл.50 ЗЗД за размера 2500лв. и с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е присъдена още сумата 1500лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в силна уплаха, последвана от стрес, причинени физически болки и страдания вследствие на нападение и ухапвания от домашно куче порода немска овчарка на име З., намиращо се под надзора на Р. П. на 29.05.2011г. в [населено място], от което са настъпили описани травматични увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 29.05.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържа, че с въззивното решение са разрешени правни въпроси в противоречие с посочени решения на ВКС. Поставените от касатора въпроси: „следва ли съдът при постановяване на решението си да се ръководи от определените от ищеца в исковата молба граници на търсената защита” и „следва ли съдът служебно да следи за допустимостта на решението” са неотносими към конкретното въззивно решение. Доводите, че съдът се е произнесъл свръхпетитум по отношение периода на мораторната лихва, са неоснователни, тъй като с исковата молба се претендира присъждане на обезщетението ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 29.05.2011г. и така е присъдено с обжалваното решение. Не са от значение за конкретното дело също и въпросите: „може ли съдът да основе решението си на избрани от него доказателства, без да изложи защо тези доказателства приема за достоверни” и „следва ли решението на съда да почива на вероятности и предположения за определени обстоятелства, обусловили крайния извод на решението”. Съдът е изложил съображения защо кредитира показанията на свидетеля Д., който е незаинтересовано лице, имащо преки и непосредствени впечатления като очевидец на нападението и увреждането и защо не кредитира показанията на другата група свидетели, които им противоречат и са на заинтересовани лица или на лица, които нямат лични впечатления от произшествието и причинените вреди на ищцата. Отделно от изложеното следва да се посочи, че с приложените от касатора решение №235 от 04.07.2011г. по гр.д.№513/2010г. на ВКС, ІVг.о. и т.12 на Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001г. на ВКС, ОСГК не са разрешени поставените от касатора въпроси, а въпросът: „следва ли съдът да обсъди всичко доказателства от значение за изхода на спора” и с тълкувателното решение, въпросът: „необосноваността не е предвидена като самостоятелно отменително основание при касационното обжалване и при констатирането й като порок как трябва да се квалифицира от касационната инстанция – като нарушение на материалния закон или нарушаване на съществени процесуални правила”.
По поставения от касатора въпрос: „относно съдържанието на понятието справедливост като принцип при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, изведен в чл.52 ЗЗД” не е налице противоречие с представеното въззивно решение на ОС-Варна и не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложеното съдебно решение. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС, включително посоченото от касатора решение №407 от 26.05.2010г. по гр.д.№1273/2009г. на ВКС, ІІІг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. По изложените съображения не е налице противоречие на въззивното решение и с посоченото решение на ВКС.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.10.2013г., постановено по в.гр.д.№1648/2013г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: