ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 667
София,. 23.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 646-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т”Е. <Еоод&@Е. &/span> от г. София срещу въззивното решение от 12.01.09 год. по г.д. №1435/08 год. на АС-г. София, с което е оставено в сила решението от 13.12.07година по т.д. № 1680/06г. на СГС, т.отд., VІ-4 състав. С последното са отхвърлени предявените в обективно и субективно съединение искове по чл.254 ГПК/отм./ за установяване, че ищците “Т”ЕООД-г. София и “З”ЕООД-г. София не дължат сумата 171 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.05.05 година до окончателното й изплащане, за които суми ищците са били осъдени солидарно и е издаден изп.лист по ч.г.д. № 04867/05г. на СРС, 55 с-в.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че е налице обвързаност между издадения от “Т”Е. запис на заповед/ЗЗ/ от 23.02.04 година, съответно авалиран от втория ищец “З”Е. и каузалното правоотношение между страните по делото, породено от сключения между тях договор.
В тази връзка развива съображения, че в процесния случай има едно и също задължение, което не би могло да бъде породено от две различни основания-договорно и от абстрактна сделка, какъвто е менителничния ефект, обстоятелство което обосновавало наличието на селективния критерий по чл.280 ал.1т.3 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да отхвърли исковете въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че между “И” О. и “Т”Е. има сключен договор за покупко-продажба №7 от 23.02.03 год. с предмет закупуване от “И” О. на керамични изделия. По делото е приет и двустранно подписан протокол от 20.02.04 год., неоспорен от страните от който се установява, че купувачът по договора “Т”Е. е останал задължен на продавача “И” О. със сумата 171 000.06 лв., толкова колкото е задължението на издателя по процесния ЗЗ“Т”Е. спрямо ремитента “И” ООД.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Материално правния въпрос от значение за правилността на решението е този за връзката между менителничното задължение по процесния ЗЗ и каузалното правоотношение.
Съгласно трайно установената практика на ВКС ЗЗ е абстрактна сделка, но се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определената в ЗЗ сума/ремитента/-срвн. в този смисъл решение №121/1.07.09 год. по т.д. №55/09г. на ВКС-ТК и решение №103/24.06.09 г. по т.д. №717/08 г. на ВКС-ТК.
Следва да се съобрази и това, че в тежест на ответника по иска по чл.254 ГПК/отм./, който в случая е кредитор по каузалното правоотношение е да докаже изпълняемото си право по основание и размер, което в конкретния случай е обективирано в цит. двустранно подписан протокол от 20.02.04 год., неоспорен от страните от който се установява, че купувачът по договора “Т”Е. е останал задължен на продавача “И” О. със сумата 171 000.06 лв.
Изложеното налага извода, че въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие със закона и практиката на ВКС, обстоятелство обуславящо липсата на основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 12.01.09 год. по г.д. №1435/08 год. на АС-г. София, с което е оставено в сила решението от 13.12.07година по т.д. № 1680/06г. на СГС, т.отд., VІ-4 състав.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.01.09 год. по г.д. №1435/08 год. на АС-г. София, с което е оставено в сила решението от 13.12.07година по т.д. № 1680/06г. на СГС, т.отд., VІ-4 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: