О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
С., 27.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.10. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 64/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Г. Р. Х., от [населено място], чрез адвокат Н. Н. , с вх.№4602/29.11.2010 год. на Великотърновския апелативен съд, срещу решение №204 от 28.10.2010 год. по в.гр.д.№284/2010 год. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение №62 от 31.03.2010 год. по гр.д.№1138/2009 год. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на касатора на основание чл.94, ал.2 и ал.3 ЗАПСП сумата над 2 330 лв. до присъдения размер от 7 740 лв., както и в частта, с която е уважен искът на касатора за претендираните неимуществени вреди за сумата над 500 до присъдения размер от 1000 лв., и по реда на чл.258 и сл.ГПК така предявените искове за посочената по-горе разлика са отхвърлени. Великотърновският апелативен съд е определил претендираното от касатора обезщетение по реда на чл.94, ал.3 и 4 ЗАПСП, като е взел пред вид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и претърпени вреди, като при определяне размера на причинените на касатора имуществени вреди съдът е отчел, че авторът не е доказал направени разходи за изготвяне на кръстословиците и е съобразил приходите на ответника от продажбата на вестника.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че при определяне размера на претърпените вреди съдът се е позовал на факти, неизвестни по делото, за други публикации във вестника, извън процесните кръстословици. Навежда доводи за значимостта на приходите на вестника от реклами, които са много по-високи от тези от продажби, както и за допуснати процесуални нарушения, поради необсъждане заключенията на вещите лица по реда на чл.202 ГПК. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Формулира следните правни въпроси:1.Когато искът по чл.94 ЗАПСП е доказан по основание, при определяне на размера кои обстоятелства следва да се вземат пред вид и ако няма достатъчно данни за неговия размер следва ли съдът да приложи чл.94а,т.1 от ЗАПСП и да определи размер на обезщетение от 500 лв. до 100 000 лв.? Ако размерът се определя въз основа на този член, той за всяко единично нарушение ли се отнася или за поредица от еднотипни нарушения?
2. Ако нарушителят вследствие на нарушението на авторското право не е реализирал приходи, следва ли да не заплаща възнаграждение на автора и обезщетение за неимуществени вреди?
3.Кои приходи следва да се смятат за „реализирани от нарушителя вследствие на нарушението” по смисъла на чл.94, ал.3 ЗАПСП, когато нарушението представлява публикация в периодични издания? Само приходите от продажби или и приходите от реклама? Как стои въпросът с издания, които се разпространяват безплатно?
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, а именно формулиране на конкретни правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело. Посочените от касатора въпроси биха имали значение за теоретични разработки и разрешаване на евентуални бъдещи спорове, но не са обусловени от конкретните правни изводи на съда по процесното дело. Касаторът не е поискал приложение на чл.94а, т.1 ЗАПСП, поради което и този начин на определяне на обезщетението не е обсъждано от съда. Неотносим е и въпрос №2, защото ответникът е реализирал приходи и от разпространяването на вестника. Същото се отнася и въпросът за приходите от безплатните издания, тъй като вестникът, в който са публикуване кръстословиците, не е такъв.
Не са налице и допълнително подържаните основания по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Липсва противоречива съдебна практика, установена с влезли в сила съдебни решения. Нормата на чл.94, ал.3 ЗАПСП, в частта за дефиниране кои приходи следва да се вземат пред вид при определяне размера на обезщетението, е ясна и категорична- това са приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Законът изисква обуславяща връзка между нарушението и реализираните от нарушителя приходи, в случая ответното дружество, която връзка е предмет на конкретно установяване по всяко конкретно дело, поради което не може да представлява общото основание за достъп до касация. А що се отнася до претърпените от автора неимуществени вреди, като обстоятелства от които зависи размерът на обезщетението, за тях не може да съществува обективен критерии за определянето им. Те не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените неимуществени вреди следва да се определят по справедливост по тяхната афектационна стойност към момента на увреждането.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №204 от 28.10.2010 год. по в.гр.д.№284/2010 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: