О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
гр.София, 28.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3326/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] (в несъстоятелност) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 11.01.2013 г. по гр.д.№ 6450/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 4184/ 2010 г. и по този начин са уважени предявените от В. В. Н. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 3732/ 04.12.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 10 301,76 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига единствено материалноправният въпрос счита ли се доведено до знанието на работника волеизявление на работодателя, с което се оттегля предходно волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение между тях, ако то е узнато от упълномощено да получи трудовата книжка на работника лице. Според касатора този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответната по жалбата страна В. В. Н. я оспорва като поддържа, че въззивният съд не е приел за установено изявлението на работодателя да е достигнало до нея по какъвто й да е начин.
Върховният касационен съд намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел (по реда на чл.272 ГПК и чрез излагане на собствени мотиви по доводите във въззивната жалба), че ищцата е заемала длъжността „счетоводител” в ответното дружество въз основа на трудов договор, правоотношението й е прекратено със заповед, връчена й на 04.12.2009 г. На 22.01.2010 г. представител на ответното дружество по свой почин оттеглил волеизявлението си за прекратяване на трудовото правоотношение, но ищцата не била уведомена за това волеизявление преди завеждане на исковата молба, поради което предявения иск е допустим, а по същество – и основателен.
При тези мотиви в обжалваното решение, единственият формулиран като основание за допускане на касационното обжалване правен въпрос, е без значение за изхода от спора. Въззивният съд не е изложил доводи, че пълномощник на ищцата е узнал за оттеглянето на уволнителното волеизявление, но това не се счита за узнаване от ищцата. Той е приел за установено от фактическа страна, че ищцата не е била уведомена преди образуване на делото за това волеизявление нито лично, нито чрез представител. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. А при установените факти, пред съда по същество не е стоял правния въпрос дали узнаването чрез представител, упълномощен за конкретни действия, на факти, вън от кръга на пълномощието, съставлява узнаване на тези факти от ищцата. Какъвто й отговор да получи този въпрос по конкретното дело, той би бил без значение за крайния резултат от спора. По такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 11.01.2013 г. по гр.д.№ 6450/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: