3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N667
С., 04.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 767/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Н. срещу решение № 479 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 799/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 18.06.2010 г. по гр.д. № 1251/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от нея срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над присъдените й 20 000 лв. до пълния му размер от 80 000 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката обосновава приложното поле на касационното обжалване с наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по съществения материалноправен въпрос, свързан с приложението на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за причинените й от непозволено увреждане неимуществени вреди е постановено в противоречие с Решение № 83 от 6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т. о., ТК, постановено по новия процесуален ред, според което в хипотезата на чл.226, ал.1 КЗ се присъжда застрахователно обезщетение в значително по-висок размер от определения от Софийски апелативен съд за неимуществени вреди на наследниците на починало при ПТП лице. Същевременно счита, че обстоятелството, че с решенията по разделените искове на останалите пет деца на баща им са присъдени обезщетения в размери, надвишаващи в пъти присъденото й на нея обезщетение, обуславя допускането на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] оспорва както предпоставките за нейното допускане до касационно обжалване, така и наведените с нея оплаквания.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на касатора, във връзка с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложението на касаторите и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставеният от касаторката въпрос за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и постановеният въз основа на тях краен резултат по спора, поради което се явява обуславящ по вложения от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК смисъл.
Налице е и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационното обжалване.
Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена и в задължителното ППВС № 4/1968 г., както и на постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 83 от 6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т. о., ТК.
Обстоятелството, че при определяне на конкретния размер на обезщетението, необходимо да възмезди настъпилите в резултат на причиненото ПТП неимуществени вреди на ищцата, настоящ касатор Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен и обсъдил конкретните обективно съществуващи факти – характер и степен на претърпените от ищцата неимуществени вреди от загубата на нейния баща в ранна възраст обосновава правен извод, че в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД разбиране за справедливост като критерий, по който следва да бъде определено обезщетението в размер, достатъчен за възмездяване причинените им морални вреди.
Следователно, доколкото съществуващото различие в сумите на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловено единствено от отделните обективни факти, относими към определянето му, а от различно спрямо даденото в т. 11 от ППВС № 4/1968 г. тълкуване на чл. 52 ЗЗД, то противоречие по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, поради което искането за допускане касационно обжалване следва да бъде уважено.
Водим от горното и като взе предвид, че касаторката е освободена от внасяне на държавна такса с разпореждане на председателя на СГС от 03.04.2008 г., настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 479 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 799/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: