3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
С., 07,10,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Ч.
ч.т. дело №515/11 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма]-гр. С. против определение №9617/ 30.06.2010г. по ч.гр.д. №6689/2010г. на Софийски градски съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено в резултат на проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК, касаторът е посочил, че счита, че по въпроса „ относно зачитане на волеизявлението на длъжника по едно висящо заповедно производство”нямало достатъчна съдебна практика.Направен е извод, че тъй като нямало и нормативна уредба, следвало да бъде изведено по тълкувателен път това – до кой момент може да бъде оттеглено възражението по чл.414 ГПК.Страната е развила оплакване за неправилност на мотивите на съда, като е препратила към доводите развити в частната жалба. Изложени са и аргументи ,които и касаторът е квалифицирал като „ житейски”, поддържайки, че не следва „при липса на правен спор да се допусне да влезе в сила определението на съда”.Направен е извод че определението било постановено в „ разрез с основаните принципи на гражданския процес.”Изложени са и лаконични оплаквания, за това, че въззивният съд не се е съобразил с чл.278, ал.4 ГПК, като е развито разбирането на страната в тази насока. Възпроизведена е текстово разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3, чиито предпоставки страната счита, че били налице. Други доводи няма развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,макар,че са изложени главно в контекста на оплакванията на страната за неправилност на изводите на съда, съставляват очертаване само на общото основание за допускане на касационно обжалване, което е част от фактическия му състав, тъй като релевантния въпрос следва да бъде разрешен в една от изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, възпроизведено като текст от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното заявяване, че липсва съдебна практика. Не съставляват такива доводи и кратко маркираното разбиране какъв следва да бъде отговора на поставените въпроси, нито развитите съображения квалифицирани като „ правна и житейска логика”, нито виждането за необходимост от правна аналогия. Доводи, свързани с противоречиво прилагане на конкретна правна норма, обосноваване на нейната непълнота или неяснота, обуславящи необходимост от тълкуването й, както и конкретното разглеждане на създадена неправилна съдебна практика- т.е. основания относими към фактическия състав на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са развити. Не е подкрепено с аргументи и пъддържаното за празнота в закона, която не може да бъде разглеждана без обосновани доводи, тъй като заповедното производство е уредено детайлно в гл. 37-ма на ГПК, като са регламентирани и отделните сукцесивно осъществявани процесуални действия, както и правните последици от липсата на процесуална активност на страните – в случая прилагане на тези последици при непредявяване на иска по чл.415 ГПК в срок.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №9617/ 30.06.2010г. по ч.гр.д. №6689/2010г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:`