О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София 24.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети май, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 123/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. Ч., чрез процесуалния му представител адвокат Б, срещу въззивно решение от 03.07.2008г. по гр. дело № 1979/2006г. на Варненския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се, че съдът е игнорирал доказателственото и процесуалноправно значение на постановление от 23.02.1999г. за привличане на И. Ч. под отговорност за престъпление по чл.302а НК и в тази част е постановил решението си в противоречие с ТР №2/2002г., ОСНК, по отношение на въпроса към кой момент едно лице е привлечено като обвиняем. Съдът е придал материалноправна доказателствена тежест на неправомерно издадено прокурорско постановление от 03.02.1999г. Имотът, обект на обезпечителната мярка, не е бил индивидуализиран. В тази част актът на въззивния съд е постановен при несъобразяване на практиката на ВКС за индивидуализация и определяне годен обект на възбраната. В тази връзка се сочат решения на ВКС, както и на административните съдилища. Излагат се оплаквания за необоснованост на обжалваното решение.
Ответникът по касация Д. , представлявана от Министъра на р. развитие и благоустройството, чрез областния управител на гр. В., оспорва жалбата в отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 17.04.2006г. по гр.д. №1549/2005г. на Варненския районен съд. Вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Д. Й. Ч. срещу Д. , представлявана от министъра на р. резвитие и благоустройството отрицателен установителен иск, а именно, че държавата не е собственик на недвижим имот, представляващ овощна градина, находяща се в землището на гр. В., кв.”Г”, м.”М” с площ от 2000 кв.м., съставляваща парцел ****, идентичен на имот с площ от 2 дка, находящ се в землището на гр. В., кв.”Г”, м.”М”съставляващ ПИ№28 от масив 10, изток по КП на местността, при граници на имота :север – парцел **** и 30 от масив 10, изток – дере, юг – полски път, запад – парцел **** от масив 10.
В. съд е приел от фактическа и правна страна, че по отношение на процесния имот е било образувано изпълнително производство за привеждане на наложеното на лицето И. Ч. наказание „конфискация” по влязла в сила присъда по НОХД №219/1999г. на Варненския окръжен съд, с която е той е признат за виновен за извършено престъпление по чл.302а вр.чл.302,т.1, вр.чл.301, ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода и конфискация на собствените му недвижими имоти, в т.ч. и процесния. С постановление за налагане на възбрана на ВОП от 03.02.1999г., вписано в С. по вписванията на 03.02.1999г. е разпоредено налагане на възбрана на недвижими имоти, собственост на обвиняемия И. Ч. , между които и имот, представляващ дял трети от овощна градина от 2 дка, находящ се в землището на кв.”Г”, м.”М”, парцел **** от масив 10. С договор за дарение от 04.02.1999г. Иван Ч. е прехвърлил собствеността на ищеца Д. Ч. върху недвижим имот – овощна градина, с площ 2 дка, находяща се в землището на гр. В., м.”М”, представляваща парцел **** от масив 10. В. съд е приел, че възбраната върху имота е наложена съобразно разпоредбата на чл.156 НПК /ред.към 03.03.1999г./, съгласно която съдът и органите на предварителното производство могат да вземат мерки за обезпечаване на глобата и конфискацията, което следва да се извърши по реда на ГПК. Прокуратурата в рамките на дадените и от закона правомощия е наложила обезпечителната мярка на привлечения като обвиняем за престъпление по чл.302а НК И. Ч. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението за липса на идентичност на имота, предмет на възбраната и процесния, предмет на принудителното изпълнение. Съдът се е позовал на официална справка от ОСЗ като е установил, че имотът е съставлявал част от имот №16 от масив 10 с обща площ 10,072 дка, собственост на три лица, в т.ч. Иван Ч. , като съсобствеността е била прекратена с делба с образуване на нови. Описаният в постановлението на ВОП дял трети е съгласно тези данни по партидата. Към момента на влизане в сила на присъдата И. Ч. не е прехвърлил правото на собственост върху имота на брат си поради наложената по-рано възбрана и имотът е станал собственост на държавата въз основа на постановената конфискация.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай посоченият от касатора правен въпрос относно доказателственото и процесуалноправно значение на постановление от 23.02.1999г. за привличане на И. Ч. под отговорност за престъпление по чл.302а НК и противоречието с ТР №2/2002г., ОСНК не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като сочи неправилна преценка на доказателствата и касае обосноваността на съдебния акт. Необосноваността не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Освен това въпросите за момента, към който едно лице е привлечено като обвиняем, в разглеждания случай нямат самостоятелно значение за изхода на спора, който се свежда до придобивното основание на държавата върху процесния имот, отричано от ищеца. Не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по отношение на повдигнатия въпрос за идентичността на имота, предмет на възбраната и на договора за дарение. Съобразно разясненията, дадени в т.2 на ТР№1/2009г., ОСГТК, приложното поле на хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и решение на друг съд с влязло в сила решение. Приложените решения по административни дела не са практика по граждански дела и са неотносими. Останалите решения на ВКС също не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице противоречиво решаван въпрос, поставен от касатора като обуславящ изхода на спора. Не е обоснована приложимостта на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно че разгледаният от въззивният съд релевантен за изхода на делото правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато и в тази хипотеза.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.07.2008г. по гр. дело № 1979/2006г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: