О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
гр.София,13.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 747 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. М., Д. А. М. и В. Г. М. срещу решение № 3 от 09.01.2009 г. на П. окръжен съд, трети въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д. № 891 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 774 от 04.07.2008 г. по гр.д. № 453 от 2007 г. на П. районен съд, с което е уважен предявения от Т. М. П. и В. М. К. срещу касаторите иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността върху имот № 1* с площ от 554 кв.м., находящ се в землището на с. Ю., м.”Н” и за осъждане на касаторите да предадат на ищците неоснователно ползваната от тях част от имот № 1* с площ от 94,5 кв.м., отразена с жълт цвят на скицата на вещото лице Сл. Б. , която е неразделна част от решението.
Касаторите твърдят, че решението е недопустимо, необосновано и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК твърдят, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: за силата на представеното по делото удостоверение за предоставяне на право на ползване и констативния нотариален акт за собственост на касаторите, за доказателствената тежест на тези документи, за законосъобразността на представеното решение на ПК П. като вид административен акт и по въпроса дали може да се предяви иск по чл.108 от ЗС срещу бившите ползуватели на земеделска земя, когато бившите собственици не са предявили иск по пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ. Като практика на ВКС е посочено решение № 2* от 26.01.2004 г. по гр.д. № 2* от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о. Освен това, се твърди, че е налице противоречива практика на П. окръжен съд, касаеща сходен казус за съседен имот. Като такава са посочени решение от 13.02.2001 г. по гр.д. № 1* от 2000 г. на П. окръжен съд и решение № 1* от 11.07.2002 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о.
Ответниците по касационната жалба Т. М. П. и В. М. К. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на процесния имот на основание решението на ПК- П. за възстановяване на правото на собственост върху имот № 1* в землищено на с. Ю., м.”Г” с площ от 554 кв.м. и че ответниците ползват без основание 94,5 кв.м. от този имот. Съдът е счел за недоказано възражението на ответника Г. В. М., че е собственик на спорните 94,5 кв.м. от имот № 1* на основание изкупуване по преда на ар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не били доказани предпоставките на пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на този имот: че на Г. М. е било предоставено право на ползване именно върху този имот, че този имот е бил овощна градина или единствена земеделска земя на семейството му, че М. е заплатил цената на имота в предвидения в закона срок след оценката му.
Не е налице противоречие на това решение с посоченото от касаторите решение № 2* от 26.01.2004 г. по гр.д. № 2* от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о. В това решение на ВКС са разгледани предпоставките за изкупуване на земеделски имот, който е бил предоставен за ползване по реда на посочени в пар.63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове на П. на НС, на Д. съвет или на Министерския съвет и е прието, че оспорването на законността на акта за предоставяне на правото на ползване може да се извърши само в производство по пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ. В обжалваното по настоящото дело решение на П. окръжен съд също са разгледани предпоставките за възникване правото на изкупуване по реда на пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но с оглед събраните по делото доказателства е прието, че тези предпоставки не са налице. По настоящото дело П. окръжен съд въобще не се е произнасял по въпроса за допустимостта на иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен след изтичане на преклузивния срок по пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато с този иск се оспорва законността на предоставянето на правото на ползване върху земеделска земя, тъй като този въпрос е бил неотносим към спора по настоящото дело, по което ищците не са оспорвали законността на акта, с която е предоставено правото на ползване на Г. М. , а са твърдяли само, че не е установено, че на М. е било предоставено право на ползване именно върху собствения на ищците имот и че не са били налице предпоставките на пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на това право на ползване в право на собственост.
Не е посочена друга практика на ВКС, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на П. окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване: Действително, в посочените от касаторите решения от 13.02.2001 г. по гр.д. № 1* от 2000 г. на П. окръжен съд и решение № 1* от 11.07.2002 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. е решен сходен спор за съседен имот, но в тези решения няма произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с начина, по който се е произнесъл по този въпрос въззивния съд по настоящото дело. Различното решение на спора се дължи не на различно приложение на закона от съдилищата, а на различните доказателства, които са събрани по двете дела- с решението по гр.д. № 1* от 2000 г. бившият ползувател на имота е бил признат за собственик на този имот на основание изкупуване по реда на пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като е било установено, че той е притежавал право на ползване върху спорния имот, че имотът е представлявал овощна градина и че е заплатен в предвидения от ЗСПЗЗ 3-месечен срок от оценката му, а по настоящото дело бившият ползувател не е признат за собственик на основание изкупуване по реда на пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не е доказал, че му е било предоставено право на ползване именно върху процесния имот, че този имот е представлявал лозе, овощна градина или единствена на ползувателя и на семейството му земеделска земя и че е заплатил цената на имота в предвидения в ЗСПЗЗ срок от оценката му.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3 от 09.01.2009 г. на П. окръжен съд, трети въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д. № 891 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.