1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
гр. София, 10.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1059 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника С. С. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Мария Р. М. срещу решение № 312 от 05.07.2012г. по гр. дело № 388/2012г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, 2 състав, с което е потвърдено решение от 14.11.2011г. по гр. дело № 446/2011г. на Елинпелински районен съд и ответницата /въззивник/ е осъдена да заплати на ищеца /въззиваем/ Г. Т. Т. сумата 2 004 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че С. С. Г. дължи на Г. Танчен Т. сумата 10 900 лв. – главница по запис на заповед от 19.09.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2010г. до окончателното изплащане на сумата и ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 2 775 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1/ „Валиден ли е запис на заповед, в който има едновременно записан падеж „при предявяване на дата …“; така формулираният падеж определен ли е съгласно закона?“
2/ „При вписан запис, че падежът настъпва при предявяване, следва ли да има данни за предявяването на записа на заповед, в случай, че се приеме, че записът на заповед е валиден?“
Ответникът Г. Т. Т. чрез процесуален представител адв. Р. В. Ш. оспорва кационната жалба и поддържа становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Релевира доводи, че цитираната от касатора съдебна практика е неотносима и неприложима, тъй като касае хипотези, различни от процесния случай. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел за доказано наличието на вземане на ищеца срещу ответницата, произтичащо от абстрактна сделка – запис на заповед от 19.09.2007г. с издател С. С. Г. за сумата 10 900 лв., поемател Г. Т. Т. и падеж на определен ден – 30.10.2008г. По аргумент от чл. 460, ал. 2 ТЗ е изложил съображения, че се дължи по-малката сума – 10 900 лв., предвид обстоятелството, че същата е определена в български лева, а думата „евро“ е зачеркната.
Изводът за неоснователност на довода на ответницата за нищожност на записа на заповед поради това, че в него не се съдържа изрично обещание за „безусловно“ задължение за плащане, е аргументиран с обстоятелството, че в ефекта липсва поставено условие за плащане на сумата, с разпоредбата на чл. 535, т. 2 ТЗ и със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/28.12.2005г. по тълк. дело № 1/2004г. на ВКС, ОСТК, съгласно която в документа е достатъчно да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума и не е необходимо записът на заповед да съдържа изразите „безусловно обещавам“, „безусловно се задължавам“, „се задължавам“, „неотменимо се задължавам“ и други подобни изрази.
Възражението на ответницата за недължимост на сумата поради това, че записът на заповед не й е предявен, е прието за неоснователно. Поради това, че падежът на менителничния документ е на определена дата, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяване на записа на заповед. При менителничен ефект, издаден на падеж с определен ден, менителничното задължение става изискуемо на датата на падежа /чл. 486, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 537 ТЗ/, като предявяването му за плащане представлява единствено покана за изпълнение на менителничното задължение. В тази насока въззивната инстанция се е позовала и на постоянната практика на ВКС – т. 3 от горепосоченото тълкувателно решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Формулираните от касатора материалноправни въпроси не са релевантни за спора, тъй като, от една страна въззивният съд е приел, че посоченият в записа на заповед падеж е на определен ден съгласно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – 30.10.2008г., а не „при предявяване на дата …“, и от друга страна по делото е установено, видно от самия запис на заповед, че уговореният падеж не е на предявяване съгласно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ, нито е определен по начин, различен от посочените в чл. 486, ал. 1 ТЗ, а е на определен ден съгласно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – 30.10.2008г., както е приел и решаващият съдебен състав. Изразът в записа на заповед „Неотменимо се задължава срещу представяне на този запис на заповед да плати на 30.10.2008г. …“ не съдържа два начина на определяне на падежа, а е във връзка с отбелязване на плащането върху документа съгласно чл. 492, ал. 1 ТЗ и чл. 77, ал. 2 ЗЗД.
При постановяване на решението въззивната инстанция се е съобразила с постоянната практика на ВКС по приложението на чл. 486 ТЗ, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от него разноски за касационното производство в размер 2 004 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 05.07.2012г. по гр. дело № 388/2012г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, 2 състав.
ОСЪЖДА С. С. Г. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. Т. Т. от [населено място],[жк], [улица], вх. Г, ет. 1, ап. 52, ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78 ГПК сумата 2 004 лв. /две хиляди и четири лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.