О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
[населено място], 19.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №13/2012г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на Б. Т. Г. от [населено място], чрез адв. К. Н. – САК срещу решение №1276/18.07.2011г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д.№1510/2011 г., в частта, с която е отхвърлен искът му за неимуществени вреди за разликата от 16 000лв. до 100 000лв. Касаторът поддържа, че при определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е взел предвид всички обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени за да бъде спазен принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Изложени са доводи за допуснато от съда нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД. Като основание за допустимост на касационното обжалване се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация дружеството [фирма] от [населено място] не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С обжалваното решение е уважен иск по чл. 226, ал.1 КЗ – на пострадалият при ПТП произшествие ищец Б. Г. е присъдено обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 16 000 лв., след отмяна на решението на СГС, постановено по гр.дело №12307/2009г., с което искът е бил отхвърлен като неоснователен изцяло. За разликата от 16 000лв. до 100 000 лв. решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. Решението на въззивния съд не е обжалвано от застрахователя за причинно – следствената връзка между ПТП на 4.02.2006г. по вина на водача на лек автомобил “ Хюндай Елантра” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Д. Н. Н., и причинените следствие на него травматични увреждания на ищеца – касатор Б. Г., поради което единственият спорен по делото въпрос остава този за размера на обезщетението във връзка с направеното от застрахователя и разгледано от съда възражение за съпричиняване на резултата от пострадалото лице. За причинените на касатора увреждания от ПТП, за които няма спор и са установени от СМЕ, въззивният съд е приел, че сумата от 80 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. Съдът е съобразил тежестта на уврежданията, продължителността на интензивните болки и страдания, дълго търпяните от пострадалия неудобства в битов план, обстоятелството, че не е напълно възстановен, възрастта на пострадалия и обичайно присъжданите обезщетение за периода 2006г. Съдът е приел още, че приноса на пострадалия за резултата е толкова съществен, че ако не е била повторната маневра на водача на лекия автомобил – връщане обратно на автомобила и в резултат на това повторното му прегазване, не би имало основание за ангажиране на отговорността на водача по чл.45 ЗЗД. Съдът е счел, че пострадалият сам се е поставил в опасност, което се обяснява с констатираното му нетрезво състояние и е определил процент на съпричиняване за ищеца 80% и за водача на легия автомобил 20%.
Касаторът поддържа в Изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, че в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК “следва да се отбележи, че прилагането на чл.52 и на чл.51, ал.2 ЗЗД следва да е точно, правилно да се прилагат събраните по делото доказателства за да не се стига от различните съдилища до различни изводи, което в случая се касае до каузално тълкуване ще доведе и до развитие на правото”. Съдът при постановяване на решението в обжалваната част е съобразил разпоредбите на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, като такива от значение за изхода на делото по предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт. Решението на съда е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъдат взети предвид от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил конкретно претърпените вреди, конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане, които факти обаче не са предмет на обсъждане във фазата на допустимост на касационното производство. Доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти. При определяне на процента на съпричиняване от ищеца на резултата от ПТП съдът също е съобразил конкретните факти и обстоятелства при които е настъпило увреждането, а именно конкретно поведение на самия ищец. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Постановяването на всеки съдебен акт по съществото на спора се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това процесуално правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Не е налице посочено от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позоваването на т.3 не е достатъчно за да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение в обжалваната му част. Отделно от това не е налице непълнота или неяснота на правната норма – чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, съгласно които обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като при опредяленето му законът задължава съда да намали неговия размер като зачите еветуален принос на пострадалия за настъпване на вредите. Доколкото има разлика в размера на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени при ПТП, при присъждането им съдилищата се съобразяват с конкретните вреди и обстоятелствата при които са причинени, поради което не могат да се възприемат доводите за противоречива съдебна практика, като основание за допускане на въззивното решение по конкретното дело до касационно обжалване като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1276/18.07.2011 г., постановено по гр.д.№1510/2011г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: