О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 21.11.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 545/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на Д. З. Д. от [населено място] и Танка З. Д. от [населено място], [община] баня срещу решение № 325 от 22.11.2018 г. по в. т. д. № 538/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Старозагорски окръжен съд решене № 129 от 20.03.2018 г. по т. д. № 91/2017 г. в частта, с която предявените от касаторите, лично и в качеството им на наследници на починалия в хода на делото ищец З. Д. З., искове срещу Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, [населено място] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. П. З., настъпила при пътно-транспортно произшествие от 07.03.2016 г., са отхвърлени за разликата над 72 000 лв. до пълния претендиран размер 120 000 лв.
Касаторите поддържат, че в атакуваната от тях част решението на Пловдивски апелативен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД и практиката по приложението му. Изразяват несъгласие с извода за съпричиняване на процесното произшествие от страна на тяхната наследодателка, респ. с определения от съда принос за настъпване на вредите в размер на 40%. Според тях, решаващият състав не е отчел всички релевантни за случая факти, свързани с поведението на виновния за инцидента водач и на пострадалата, като участници в движението, в резултат на което направената от него преценка, че са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото им обезщетение, е необоснована.
Като значими за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят въпросите: „1. Кога съдът приема, че е налице доказано от страна в производството възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, как следва да бъде определен размерът на това съпричиняване; 2. По какъв начин следва съдът да извърши преценката за съотношението, в което всеки един от участниците в ПТП – водачът на товарния автомобил и пострадалата пешеходка, единият неспазвайки разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП, а другият чл. 113 ЗДвП, е допринесъл за настъпването на произшествието; 3. При извода, че поведението на пострадалата е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, следва ли съдът да съобрази степента на приноса за настъпване на вредите“.
По отношение на така поставените въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като в подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВС и ВКС касаторите се позовават на: ППВС № 17/63 г., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ІІ т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на І т. о., решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ІІ т. о. и решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ІІ т. о. и др.
В изложението е посочена и съдебна практика, свързана със задължението на съда по чл. 236, ал. 2 ГПК, която е ирелевантна предвид липсата на поставен в тази насока процесуалноправен въпрос.
Освен по така поставените въпроси, е заявено бланкетно искане за допускане на касационното обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация – Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 21.01.2019 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на П. П. З., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 07.03.2016 г., а именно: наличие на сключена със Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД застраховка „Гражданска отговорност” за причинилия произшествието товарен автомобил; извършено противоправно деяние от страна на застрахования делинквент-водач на товарния автомобил, изразяващо се в нарушение на правилата за движение (чл. 20, ал. 1 ЗДВП); вредоносен резултат (претърпени неимуществени вреди от ищците – страдания от смъртта на починалото при произшествието лице); причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат. По отношение извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца е съобразена влязлата в сила присъда от 22.03.2017 г. по нохд № 142/2017 г. на Старозагорски окръжен съд.
Въззивната инстанция е споделила изцяло извода на първостепенния съд за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата П. П. З.. След обстоен анализ на заключението на допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, както и на показанията на свидетеля-очевидец Й. (пътуващ в товарния автомобил), решаващият състав, е приел за безспорно установено, че пострадалата е допринесла за настъпване на произшествието, тъй като: същата е пресичала улицата на нерегламентирано със съответната маркировка място, при това спирайки на пътното платно, за да разговаря със съседката си; имала е възможност да възприеме приближаващия автомобил както по звука на двигателя, така и визуално при подхождането му към кръстовището на около 2-3 метра преди него. Преценявайки посоченото поведение на починалото лице, от една страна, и поведението на водача на автомобила, от друга страна, отчитайки, че същият се е движел със скорост около 11 км/ч, решаващият състав е определил приноса на всеки от тях за настъпване на инцидента, съответно: 60 %– за водача и 40 % – за пешеходката.
При съобразяване на специфичните за случая обстоятелства, имащи значение за обема на претърпените от ищците вреди – възрастта и общественото положение на починалата, връзката между нея и всеки от ищците, конкретното психоемоционално състояние на всеки от тях след смъртта й, нормативно определените лимити за отговорността на застрахователите и социалноикономическите и обществени условия в страната към датата на произшествието, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за всеки от ищците е сумата 120 000 лв. Предвид обаче приетото съпричиняване 40 % от страна на починалото лице, исковете са уважени съответно: на ищците Д. З. Д. и Танка З. Д. на лично основание – за сумата 72 000 лв. (на всеки от двамата) и за сумата 72 000 лв. – общо на двамата, в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса ищец З. Д. З. (съпруг на починалата).
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Множеството поставени от касаторите въпроси, свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, се свеждат всъщност до това кога е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото при ПТП лице и как се определя размерът на съпричиняването.
Освен поради поставянето им принципно, а не с оглед конкретния случай, тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване и поради това, че отговорът им е относим към правилността на обжалвания акт. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на конкретните доказателства. Такава именно е настоящата хипотеза – въззивният съд, в качеството си на инстанция по съществото на спора, е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото, касаещи механизма на произшествието и поведението на участниците в него, в резултат на която е достигнал до извода, че починалата наследодателка на ищците е допринесла съществено за настъпването му. Що се отнася до правилността на този извод, същата би могла да бъде преценявана само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му.
С оглед изложеното, следва да се счете, че поставените от касаторите въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това не подлежи на обсъждане и наличието на поддържаното за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Доколкото е заявено само бланкетно, чрез посочване на законовия текст и без излагане на конкретни аргументи, не следва да бъде обсъждано и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 325 от 22.11.2018 г. по в. т. д. № 538/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. З. Д. от [населено място], [улица] Танка З. Д. от [населено място], [община] баня, [улица] да заплатят на Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 300 (триста) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: