2
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 668
София, 21.12.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 5309/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 826/24.04.2015 г. по гр. д. № 416/2015 г. Софийският апелативен съд потвърдил решението от 26.11.2014 г. по гр. д. № 6008/2013 г. на Софийския градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС, като К. Д. Б. и Д. Л. Б. са осъдени да предадат на Г. П. Ж. собствеността и владението на апартамент № АЗ-9, находящ се в [населено място],[жк], вилна зона „Малинова долина”, ул. „197” № 15, вх. А.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ответниците по иска, които са изложили оплаквания за наличие на касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и е допустима.
Ищцата Г. П. Ж. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
Предявен е иск за собственост, произхождаща от разваляне на предварителен договор от 21.09.2011 г., с който Г. Ж. се задължила да продаде на К. Б. собствения си, придобит по дарение по време на брака й, недвижим имот, на цена 75 000 евро, от които 10 000 евро са заплатени при сключване на договора, а останалата сума е платима на две равни вноски до края на 2012 г. Срокът за прехвърляне на собствеността е определен до м. ноември 2012 г. или до изплащане на вноските.
С обжалваното решение въззивният съд приел, че е налице активна материалноправна легитимация, тъй като ищцата е установила, при условията на пълно и главно доказване, да е придобила валидно правото на собственост по дарение, което изключва режима на съпружеска имуществена общност. Но дори имотът да е съсобствен със съпруга й, няма пречка съсобственик да предяви иск по чл. 108 ЗС в защита на общи интереси като действие на обикновено управление. От друга страна съпругът й – свидетелят Ж., не само не се е противопоставил на предварителния договор, но активно е съдействал за неговото надлежно изпълнение, като лично е предал ключовете от апартамента на ответницата Б. /вторият ответник е неин син/, посетил е нотариална кантора за оформяне на документи и е съпроводил ответницата до банка за отпускане на кредит, но последният е отказан. Съдът приел също, че ищцата е била напълно изправна страна, като е оказала необходимото съдействие на ответницата за реално изпълнение: двукратно – през месец ноември 2012 г. и през месец март 2013 г., й предоставила всички необходими документи за собствеността на жилището, оригиналите на документите били предоставени и на нотариус; съпроводила ответницата до банка за договоряне на кредит; с анекс № 1 от 25.01.2015 г. към предварителния договор падежът на задължението бил удължен до 15.03.2013 г., но и след изтичане на допълнителния срок не последвало плащане на остатъка от цената, което се явява значително неизпълнение на поетото договорно задължение. След изтичане на предоставения подходящ допълнителен срок за изпълнение от 2 месеца и половина, ищцата надлежно е развалила предварителния договор, считано от 18.04.2013 г., когато на ответницата Б. била връчена нотариална покана. При така установеното от фактическа и правна страна съдът заключил, че всичко, дадено по договора, следва да бъде върнато обратно, и тъй като е безспорно установено, че ответниците упражняват фактическа власт при липса на годно правно основание, искът за ревандикация е уважен.
В касационната жалба се поддържа, че съдът неправилно е приел ищцата да е изправна страна по предварителния договор. Липсват доказателства съпругът й да е участвал в предварителния договор или да е дал по несъмнен начин съгласието си за подписване на окончателния, което прегражда възможността жалбоподателката Б. да получи собствеността върху имота, и отговорността за това е на ищцата. На следващо място съдът направил погрешна преценка за факта на разваляне на предварителния договор, тъй като ищцата не е изпълнила задължителната законова предпоставка да даде на длъжницата подходящ срок за изпълнение, заедно с предупреждение, че след изтичането му договорът ще се смята развален. С изпратената нотариална покана договорът бил развален без предизвестие, без да е налице някоя от предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, а и в исковата молба не са наведени твърдения за такава възможност. Неосъщественото извънсъдебно разваляне означава, че ответниците владеят имота на годно правно основание и в този смисъл третият елемент от фактическия състав на чл. 108 ЗС не е установен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпросите: 1. за да бъде развален сключен предварителен договор, следва ли да бъде изправен кредиторът по този договор; 2. за да е изправен продавачът, когато се намира в брак, следва ли да е осигурил съгласието на съпруга си за сключване на окончателен договор; 3. предвид формата на окончателния договор, по какъв начин следва да бъде доказано евентуално бъдещо съгласие на съпруга, което следва да бъде изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписа или в самия нотариален акт, и допустимо ли е това да бъде сторено в процеса с показанията на самия съпруг. Поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не е достатъчно касаторът да се позове на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а е необходимо да обоснове с какво в конкретния случай разглеждането на жалбата от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и/или за развитието на правото. В случая касаторите не са изпълнили това задължително изискване. Те не са обосновали в какво се изразява неточното тълкуване на разпоредбите на чл. 19, ал. 3 и чл. 87 ЗЗД при постановяване на въззивното решение, които да налагат произнасяне от касационната инстанция, нито са посочили изменения в законодателството или обществените условия, които да водят до необходимост от осъвременяване на даденото от съдебната практика тълкуване на посочените норми. То е смисъл, че волеизявлението за разваляне на договора може да произведе правно действие, само когато са налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД. Те се свеждат до виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност, и изправност на кредитора, който следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и да е предложил изпълнение, респективно да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация /решение № 203/30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./. Обжалваното въззивно решение съответства на тази задължителна съдебна практика.
Останалите въпроси са обосновани с довода, че въззивният съд не е отчел предмета на предварителния договор – недвижим имот, и факта, че същият е сключен от продавач, намиращ се в брак. Според разясненията в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана във въззивното решение. В случая въпросите за съгласието на съпруга не са обуславящи изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел за установено, че спорният имот е лична собственост на ищцата като придобит от нея по време на брака по дарение, а това изключва режима на съпружеската имуществена общност и съвместното разпореждане с него от двамата съпрузи според изискването на чл. 24, ал. 3 СК. Съгласие на съпруга за извършване на действия на разпореждане се изисква при семейно жилище – лична собственост на другия съпруг, и то ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях – чл. 26 СК. В разглеждания случай твърдения и доказателства в тази насока не са наведени и представени, въззивният съд не се е произнасял по приложението на посочената разпоредба, поради което и въпросите не са част от предмета на делото и не обуславят възможност касационната жалба да бъде допусната за разглеждане по същество.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответницата по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 600 лева по договор за правна защита и съдействие № 0392494 от 07.08.2015 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 826/24.04.2015 г. по гр. д. № 416/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА К. Д. Б. и Д. Л. Б. да заплатят на Г. П. Ж. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 600 /шестстотин лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: