5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 21.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………..………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3856 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № СО-05-01-5861/17.ІХ.2013 г. на М. Д. Й.-Х. и Х. А. Х., подадена чрез процесуалния им представител по пълномощие от АК-С., против онази част от въззивното решение на Сливенския ОС, ГК, от 23.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 267/2013 г., с която – като неоснователен и недоказан– е бил отхвърлени техния иск с правно основание по чл. 265, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД, предявен срещу ответното [фирма]-гр. С. за заплащането на необходими разноски за отстраняване на съществени строителни недостатъци по пунктове 1, 2, 5 и 9 от исковата им молба на обща стойност от 3 131.84 лв. /разликата над 2 768.16 лв. и до присъдения от първата инстанция размер на претенцията от 5 900 лв./.
Оплакванията на двамата касатори са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Сливенския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който първоинстанционното решение за пълно уважаване на този, предявен като частичен, осъдителен иск да бъдело потвърдено, вкл. ведно с присъждане на всички направени от ищците съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите Х. обосновават приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваната отхвърлителна част от въззивното си решение Сливенският ОС се е произнесъл по три процесуалноправни въпроса, от които първият решаван противоречиво от съдилищата, вторият – решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирани в постановени по реда на чл. 290 ГПК две решения на отделни състави от неговата гражданска колегия – по гр. д. № 1062/2010 г. и по гр.д. № 1083/2010 г., а третият – от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, както следва:
1/ Дали съдът, при разглеждане на искова претенция с правно основание по чл. 265 ЗЗД, чиито предмет е определяне на необходимите разходи за поправяне на допуснатите недостатъци, е ограничен от описаните в исковата молба дефекти или следва да вземе предвид всички констатирани като некачествени строителни дейности в представеното по делото заключение на експерта?
2/ Следва ли при констатирани неточности и неясноти в представеното по делото заключение на съответната експертиза, съдът служебно да назначи допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица?
3/ Допустимо ли е след като представено по делото заключение на експерт не е било оспорено от страната по съответния процесуален ред, едва в подадената въззивна жалба да бъдат направени възражения по него?
Ответното по касация [фирма]-гр. С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Сливенския ОС, съвместната касационна жалба на М. Д. Й.-Х. и Х. А. Х. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Отхвърлената от въззивния съд част от претенцията на двамата касатори с правно основание по чл. 265, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД срещу ответното д-во е по точно определени пунктове от исковата им молба: 1, 2, 5 и 9. Ето защо първият от трите формулирани в изложението към жалбата им процесуалноправни въпроси, не е такъв, който да е от значение за изхода по конкретното дело. Независимо от това дали той е решаван противоречиво от съдилищата, същият въпрос не обосновава допустимост на касационния контрол в процесния случай.
Във връзка с приетото от първостепенния съд заключение на назначената по делото техническа експертиза въззивната инстанция е могла да установи, че вещото лице е отговорило на поставените от страните по спора въпроси, но констатациите му какво допълнително е необходимо да се извърши като ремонтна дейност въобще и евентуалната стойност на такъв ремонт, се отнасяли до извършеното от търговеца ответник строителство като цяло, а не само до онези негови параметри, заложени като оплаквания в исковата молба. Следователно решаващите изводи на въззивния съд не са били изградени при наличието на „неточности или неясноти” в приетото по делото (като обективно и компетентно) заключение на техническата експертиза, които да обусловят необходимост от изслушване на допълнително заключение. Това налага извод, че и втория релевиран от двамата касатори процесуалноправен въпрос не е такъв, който надлежно да е бил включен в предмета на спора по делото и поради това да е обусловил решаващите изводи на състава на Сливенския ОС. В този смисъл обективно не може да се прецени противоречи ли неговото въззивно решение – в атакуваната своя отхвърлителна част, с което и да е от посочените от касаторите две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от гражданската колегия на ВКС.
Не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, тъй като възраженията, които са били направени от въззивника [фирма] в жалбата му пред Сливенския ОС не представляват „оспорване” на приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение на техническата експертиза, а на „правния извод на първостепенния съд”, доколкото е бил основан върху представляващи „свръх петитум” констатации на вещото лице – т.е. извън обхвата на търсената от настоящите двама касатори с предявения от тях частичен иск по чл. 265, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД защита. В заключение, след като и този процесуалноправен въпрос в действителност не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваната част от въззивното решение, съвместната касационна жалба на М. Д. Й.-Х. и Х. А. Х. не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение (без номер) на Сливенския ОС, ГК, от 23.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 267/2013 г. В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3856 по описа за 2013 г.