О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
С. , 27.05.2011 г. г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело№ 1786/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна Прокуратура [населено място], срещу въззивно решение № 798а от 1.11.2010 г. по гр.д. № 392/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1252 от 22.03.2010 г. по гр. дело № 8884/2009 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърлянето на иска за разликата над 8000 лв. до 15000 лв. и вместо него в тази част е постановено друго, с което Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Ц. Л. Х. още 7 000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.2 З..
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът Ц. Л. Х. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Софийски апелативен съд е уважил предявеният от Ц. Л. Х. срещу Прокуратура на Република България иск за заплащане на обезщетение в размер на сумата 15000 лв. за претърпени от същия неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила
присъда па наказателния ох,д. П. о, но тази ©ума опраг>одлиг>о ицо
обезщети претърпяните от ищеца неимуществени вреди от оовинението в извършване на престъпление по чл.150, ал.2 вр. ал.1, т.З, пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК – кражба на лично имущество в големи размери. Изложил е съображения, че този
размер е определен за прснатлш1тс от погаптпп емоции н
психически страдания- безпокойство, нервност, притеснения, ограничаване на контактите с О. и познати, проолеми във връзка с намирането на работа от продължилото близо петнадесет години наказателно производство, във връзка с повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправният въпрос за приложението на чл.Ь2
ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за
претърпяните неимуществени вреди от ответника по касация, по
и 1 пишепис па ivcmivj с G. липдш паш иСвип&пиь о илвьршвапс па
престъпление по чл. чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.З, пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК- кражба на лично имущество в големи размери, по което е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, с влязла в сила на 16.07.2009 г. присъда по нох.д.№ 13723/2003 г. на СРС. Поддържа се, че поставения
въпрос е относим към задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Посочени са
еъпебни решения по приложението ня чп 7 т? З. Rp чтт 5?
ззд.
П. iipaDcn Di>npo6 по приложението па чл.52
ЗЗД относим към определения размер на обезщетението за претърпените от Х. неимуществени вреди не е решаван противоречиво от сълилишата. Практиката на сълилиша в страната е обезщетенията по чл. 2, ал.1, т. 2 от З. за неимуществени вреди
от пооопог>атол11о поддържано обмшеппе да оо опродолят по
справедливост, като във всеки конкретен случай се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства предвид тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, продължителността на4
наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото, върху взаимоотношенията му с близки и приятели, наличието на съпричиняване на вредите. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, за което ищецът в случая е оправдан е въпрос на конкретна фактическа обстановка. В. с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на моралните вреди на пострадалото лице, който трябва да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществения критерий за справедливост. Не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички пострадали, след като душевните преживявания и страдания на всеки пострадал са индивидуални. Различията в размера на присъдените обезщетения по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това е така, защото размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение. В този смисъл не е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и определените размери на обезщетенията по представените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело. Преценката на въззивния съд, че сумата от 15000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от Х. морални страдания от несправедливото обвинение, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281, т.З ГПК.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допуска до касационно обжалване на въззивното решение
Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 798а от 1.11.2010 г. по гр.д. № 392/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: