3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 28.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1799 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 113 от 22.11.2012 година по гр.д. № 274/2012 година на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение от 18.06.2012 г. по г.д. № 546/2011 г. на Сливенски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от М. П. Б. от [населено място] против Д. П. Г. и А. Н. Г., двамата от [населено място] за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 144 от 1988 г. В решението е прието за установено, че с договор от 09.03.1988 година, К. С. Д. и П. Г. Д., родители на ищцата по делото, са прехвърлили на сина си – ответника по делото Д. П. Г., по време на брака му с втората ответница А. Н. Г. ? и. част от недвижим имот, съставляващ апартамент [населено място] срещу поето от приобретателя задължение за пожизнено гледане и издръжка на прехвърлителите. Прието е, че след сключване на сделката прехвърлителите са пребивавали преимуществено във вилния си имот, като след 2003 година здравословното им състояние се е влошило сериозно и е налагало постоянни грижи и помощ. От 2004 година ответникът Д. Г. се е установил на работа в Испания, от където е предоставял епизодично на родителите си суми от порядъка на 100 лева месечно, без да изпълнява договорното си задължение да им осигурява постоянно гледане и издръжка, каквито не са били предоставяни и от съпругата му – втората ответница по делото. Прието е за установено, че грижи за прехвърлителите е полагала единствено тяхната дъщеря – ищцата по делото; че ответникът Д. Г. се е завръщал ежегодно в страната за кратко, без при престоя си да е полагал грижи или да е предоставял средства за издръжка на родителите си, които са страдали от тежки заболявания – прехвърлтелката К. Д. е страдала от хронична исхемична болест на сърцето с 96% нетрудоспособност, артериална хипертония, починала през 2008 г. след претърпян инсулт, а П. Д. опериран през 2000 г. от катаракта на ляво око и без зрение на дясното след операция за катаракта и вторична глаукома; същата година опериран и за карцином на пикучния мехур, след което терапията се е провеждала чрез ежемесечна смяна на цитрос катетър. При така установените факти, в решението е прието, че е налице съществено с оглед интереса на кредиторите неизпълнение на алеаторния договор, който е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД до размер на ? ид. част, съобразно наследствените права на ищцата.
В касационната жалба против решението на Бургаски апелативен съд, постъпила от Д. П. Г. и А. Н. Г. се поддържа че са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът основателна ли е претенция за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване и по въпроса основателна ли е претенция за разваляне на алеаторен договор, когато прехвърлителят преживе е декларирал, че е доволен от полаганите за него и съпругата му грижи от страна на приобретателите, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба М. П. Б. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, а по същество касационната жалба неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
И. в изложението въпрос относно развалянето на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора не е обуславящ изхода на делото. В обжалваното решение, въз основа на доказателствата, че приобретателите изобщо не са полагали грижи за прехвърлителите, а предоставяната издръжка е била инцидентна и неотговаряща на нуждите им от постоянно лечение и грижи, съдът е приел, че е налице съществено с оглед интереса на кредиторите неизпълнение на алеаторния договор.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса доколко е основателна претенция за разваляне на алеаторен договор, когато прехвърлителят преживе е декларирал, че е доволен от полаганите грижи от страна на приобретателите. Съгласно установената практика по приложението на чл. 175 ГПК, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, признанието на факти се преценява от съда с оглед всички доказателства по делото. В съответствие с установената съдебна практика, съдът е ценил представената нотариално заверена декларация с изявления на един от прехвърлителите ведно с останалите доказателства по делото, в т.ч. и с доказателствата за периода след изготвяне на декларацията; наред с показанията на всички разпитани по делото свидетели, установяващи по безпротиворечив начин доколко приобретателите са изпълнявали договорното си задължение за предоставяне на издръжка и гледане. Искането на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им пред настоящата инстанция.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113 от 22.11.2012 година по гр.д. № 274/2012 година на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: