О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 30.09.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 2188 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма]/н/, [населено място] против Определение № 689 от 24.03.2014г. по ч.т.д.№ 982/2014г. на САС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определението на СГС по т.д.№ 3619/2012г., с което на основание чл.679 във вр. с чл.670,ал.3 ТЗ е отменено решението на първото събрание на кредиторите на [фирма]/н/, проведено на 14.05.2012г. за избор на постоянен синдик на дружеството.
Частният жалбоподател иска отмяна на определението, като поддържа, че производството по чл.679 ТЗ касае „особен вид невъззивен съдебен контрол” и че искането по реда на чл.679 ТЗ е за отмяна на решение на събрание на кредиторите, а не е „срещу акт на съда по несъстоятелността”. Счита, че обжалваемостта на определението по чл.679,ал.4 ТЗ произтича от общата разпоредба на чл.613а, ал.3 ТЗ.
С писмени отговори „Р. /България/ и [фирма] оспорват основателността на подадената частна жалба.
Жалбата е допустима с оглед предпоставките на чл.275,ал.1 ГПК, но е неоснователна.
Въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу постановеното по реда на чл.679 ТЗ определение, като е приел, че тя е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Определението е правилно.
Редът и предпоставките за обжалване на актовете, постановени от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, са уредени в специалните разпоредби на чл.613а ТЗ, като алинея първа предвижда възможност за обжалване на изчерпателно изброените решения и определения по общия ред на ГПК. Останалите актове, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд –чл.613а,ал.3 ТЗ. Определението по чл.679,ал.4 ТЗ не е сред изрично визираните в чл.613а,ал.1 ТЗ актове, за които е предвидена възможност да бъдат обжалвани по общия ред. Следователно, това определение по силата на чл.613а,ал.1 ТЗ не подлежи на инстанционен контрол.
Неоснователно е поддържаното с частната жалба становище, че обжалваемостта на определението по чл.679,ал.4 ТЗ произтича от разпоредбата на чл.613а,ал.3 ТЗ. По силата на нея, подлежат на обжалване с частна жалба само тези определения на съда по несъстоятелност, които попадат в приложното поле на чл.274,ал.1 ГПК-преграждащи и изрично предвидени в закона. Определението по чл.679,ал.4 ТЗ не попада в обхвата на нито една от двете хипотези- то не прегражда развитието на производството по несъстоятелност, а от друга страна няма норма, уреждаща възможност за неговото обжалване, включително и чрез препращане. Поради това, определението по чл.697,ал.4 ТЗ е извън обхвата на актовете в производството по несъстоятелност, които подлежат на инстанционен контрол посредством частна жалба пред съответния апелативен съд. Изводите на съда в атакуваното определение, които са в съответствие с утвърдената практика на ВКС – Определение № 822/26.09.2012 по ч.т.д.№ 625/2012г. на ІІ т.о., Определение № 676 от 10.10.2013г по ч.т.д.№ 3663/2013г. на І т.о., Определение № 28 от 14.01.2014 по ч.т.д.№ 4450/2013г. на ІІ т.о. , следва да бъдат споделени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І търговско отделение:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 689 от 24.03.2014г. по ч.т.д.№ 982/2014г. на САС.
Настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.