О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 23.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 241/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Й. М. Д. ЕГН ********** от с. Д., Софийска област чрез процесуален представител адвокат И против въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав № 137/ 13.10.2008 г., постановено по гр. д. № 478/2008 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори състав № 81/27.12.2007 г. по гр. д. № 202/2007 г., с което на основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД вр. чл. 53 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД А. В. Г. от гр. С. и „Е” ООД, гр. С. солидарно са осъдени да заплатят на Й. М. Д. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане–престъпление от пътно-транспортно произшествие на 29.12.2004 г., причинени от Г. при изпълнение на възложена му от дружеството работа по трудово правоотношение в размер на 10 000.00 лв., със законна лихва от 29.12.2004 г.–дата на увреждането до окончателното изплащане и 260.00 лв. разноски по делото, като исковете са отхвърлени за разликата над уважения до пълния предявен размер от 30 000.00 лв.
С жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно-незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Конкретните оплаквания са срещу извода на съда относно размера на присъденото обезщетение без да се отчетат продължителен период на болки и страдания, продължаващи и досега, неработоспособност, невъзможност за самостоятелно обслужване, както и че не е коментирана липсата на мотиви в отхвърлителната част на първоинстанционния акт.
С изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно размера на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане-престъпление, свързано с пътно-транспортно произшествие.
Ответниците по касация А. В. Г. ЕГН ********** и „Е” ООД, гр. С. не са изразили становище по повод жалбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, като взе предвид основанието, посочено от касатора и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. констатира следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид всички обстоятелствата на конкретния случай, които са от значение за определяне размера на присъденото обезщетение, а именно: на 29.12.2004 г. по пътя С. в местността „М” при управление на собствения си автобус, извършвайки превоз на пътници по линията С. в нарушение на правилата за движение по непредпазливост ответникът А. В. Г. на работа по трудов договор с ответното дружество на длъжността „шофьор на автобус” е причинил средна телесна повреда на ищеца Д. , изразяваща се в счупване на лявата ключица в средната й трета с разместване и раздалечаване на фрагментите по дължината им, което му е причинило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от 2-3 месеца, контузия на гръдния кош в ляво със счупване на шесто и седмо ребра в ляво, причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, увреждане на инервацията на левия горен крайник /плексус брахиалис-мишничния нервен сплит/, причинило трайно затруднение движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни, сравнително младата възраст на пострадалия /39-годишен/, характера и интензивността на болките, страданията и затрудненията във връзка с травматичните увреждания, дългия период, през който ищецът е изпитвал болки и затруднения при движение на горния ляв крайник и е бил неработоспособен поради уврежданията, остатъчните явления и до сега, изразяващи се в сетивни оплаквания и болков синдром при студено време и физическо натоварване вследствие лекостепенно увреждане на лъчевия, лакетния и аксиларните нерви с намалена чувствителност в зоните, инервирани от тези нерви, намалена сетивност на 4 и 5-ти пръсти на лявата ръка без нарушение в двигателната активност и мускулна сила на крайника, както и в обема на движенията, претърпените болки, страдания и неудобства през периода на проведеното лечение-престоял е 7 дни в болница за провеждане прегледи от спецшиалисти и медикаментозна терапия, след което е продължил лечението в дома на майка си, тъй като бил обездвижен и се нуждаел от грижи и помощ при обслужването, периодът на временна нетрудоспособност от 29.12.2004 г. до 13.09.2005 г., благоприятната прогноза за бъдеще за пълно или в по-голяма степен отзвучаване на оплакванията при прилагане на подходяща терапия/.
За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с въззивното решение съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” следва да се разбира еднообразно тълкуване на закона или това основание е насочено към отстраняване непоследователна или противоречива практика на ВКС, а за да е налице основанието „от значение за развитието на правото” би следвало въобще да липсва практика на ВКС по съществения въпрос, което биналожило тълкуване на закона за отстраняване непълнота или неяснота на правни разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
В случая основанието за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено, но не са изложени никакви конкретни аргументи за обосноваването му. Доколкото конкретното оплакване е за определяне размер на обезщетението в нарушение на чл. 52ЗЗД то представлява едно от общите основания за незаконосъобразност на решението по чл. 281 ГПК-необоснованост, което само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като касае основателността на касационната жалба по съществото на спора. При въведеното с ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо от страна на касаторите да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания на закона за подбор на жалбите, които се допускат до разглеждане по същество.
Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав № 137/13.10.2008 г. по гр. д. № 478/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: