О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 668
София, 20.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.11. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №827/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “И” ЕООД , гр. С., ч. адв. В, с вх. №3720 от 17.06.2009 год. на Пловдивския апелативен съд, против Решение №112 от 07.05.2009 год. по в.гр.д. №23/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение №109 от 13.11.2008 год. по т.д. №525/2007 год. на С. окръжен съд, с което, след отменително решение №516 от 04.06.2008 год. по т.д. №137/2008 год. на ВКС, ІІ Т. О. само в частта, с която е била определена началната дата на неплатежоспособността, за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 05.01.2005 година. С първоначалното решение на съда о чл.613 ТЗ е открито производството по несъстоятелност по молба на длъжника, касатор в настоящето производство “И” ЕООД , гр. С., което е влязло в сила в частта за обявяването му в неплатежоспособност и откриване на производството по несъстоятелността. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е приел, че съобразно съдебно счетоводната експертиза се установява, че дружеството –длъжник и след датата на последното плащане към кредитора “А” ЕАД- 23.10.2006 год., е извършвало плащания към други кредитори до края на 2006 година, поради което е определил за начална дата на неплатежоспособността датата- 31.12.2006 година.
Касаторът “И” ЕООД , гр. С., ч. адв. В, твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на материалния закон- чл.608, ал.3 ТЗ, тъй като от приетата експертиза се установява, че “длъжникът е плащал изцяло и към различни длъжници”. Подържа, че е постановено и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.294, ал.1 ГПК, възпроизвеждащ правилото на чл.218з, ал.1 ГПК, отм., поради несъобразяване с дадените задължителни указания от ВКС в отменителното му решение.
Като основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК преди обявяване на нормата за противоконституционна относно думата “съществен” с решение №4 на КС от 2009 год.,/ ДВ. бр.47/2009 год./, възпроизвежда само правната норма, а именно “произнасяне по съществен правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата”. В подкрепа на довода си е представил решение №744 от 06.05.1997 год. по гр.д. №1424/1996 год. на ВКС, V Г. О.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.613а,ТЗ/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът “А” Е. твърди, че касаторът не е посочил основанията за селектиране на касационната жалба, която по същество е неоснователна.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от молителя ч. основанието и петитума на молбата за откриване производството по несъстоятелността.
Общото позоваване от касатора на произнасяне по съществен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, не представлява изпълнение на задължението му, вменено с правилото на чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1 т.3 ГПК, за точно и мотивирано изложение на всички основания за допускане на касационно обжалване. Подържаните основания за неправилност на обжалваното решение не представляват основания за селектиране на касационната жалба.
Не е налице и подържаното допълнително основание за това- а именно разрешаването от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС на въпроса дали ”само имуществото на длъжника е определящо за изпадането му в състояние на неплатежоспособност”. Този въпрос не е обусловил изхода по конкретното дело с предмет определяне само на началната дата на неплатежоспособност. Поставеният въпрос дали само притежаваното имущество от длъжника е достатъчен и единствен критерии за изпадането му в състояние на неплатежоспособност, не е предмет за разглеждане в настоящето производство. Той е разрешен още с първото решение на съда по несъстоятелността – решение от 17.12.2007 год. по т.д. №№525/2007 год. на С. окръжен съд, влязло в сила в частта с която длъжникът е обявен в неплатежоспособност. /вж. направената констатация за това на стр.2 от решение №516 от 04.06.2008 год. по т.д. №137/2008 год. на ВКС, ІІ Т. О./. По тези съображения и представеното решение №744 от 06.05.1997 год. по гр.д. №1424/1996 год. на ВКС, V Г. О. е също неотносимо към предмета на спора и не доказва наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане до касационно обжалване. В решението е застъпена практиката за относимостта на имуществото на длъжника към изпадането му в състояние на неплатежоспособност, който въпрос отдавна е разрешен със сила на пресъдено нещо.
Разноски в полза на ответника “А” Е. не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №112 от 07.05.2009 год. по в.гр.д. №23/2009 год. на Пловдивския апелативен съд .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: