4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
С., 10,10,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 578 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 33191/11.ІV.2011 г. на [фирма] – С., подадена чрез неговия юрисконсулт, против въззивното определение № 4552 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 28.ІІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 3341/2011 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на д-вото срещу първоинстанционното разпореждане на СРС, ГО, 113 с-в, от 28.І.2011 г. по ч. гр. дело № 868/11 г.: за отхвърляне изцяло на заявлението на [фирма] – С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за доставена, но незаплатена топлинна енергия срещу длъжниците Н. А. А., Ц. С. Д., З. Й.. Г. и А. Н. Г. – 4-мата от С., за главница в размер на 14 775.86 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.І.2011 г. и до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в/у същата главница за периода от 13.ХІІ.2001 г. и до 13.Х.2010 г. в размер на сумата 6 374.99 лева.
Оплакването на търговеца частен касатор за неправилност се отнася изцяло до първоинстанционния съдебен акт – вместо да е по отношение на постановеното от СГС въззивно определение. Независимо от това се претендира касиране на последното /като незаконосъобразно/ и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдели дадени „указания за отмяна на разпореждане от 28.І.2011 г., постановено по ч. р. дело № 868/11 г. по описа на СРС, 113-и с-в и връщане на делото на същия” – за положително произнасяне по заявлението на д-вото от 27.І.2011 г.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор [фирма] – С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че обжалваното определение на СГС „касае материалноправен, а също и процесуалноправен въпрос”, понеже досежно приетото с него положение, че липсвал предвиден в процесуалния закон ред за отстраняване на евентуални нередовности на заявленията за издаване на заповед за изпълнение, нему „противостоят решения на други съдилища, направили различно тълкуване и поради това приложили различно едни и същи правни разпоредби”. В подкрепа на това процесуалният представител на търговеца частен касатор е приложил съобщения, връчени му от някои от съдебните състави на СРС, видно от които било че по т. 13 от образеца на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК те са му предоставяли възможност за конкретизиране в срок видът на отговорността, която той е желаел да реализира по отношение на повече от един свой длъжник с едно искане.
Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
Съгласно задължителните з съдилищата в Р. постановки по т. 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалвания съдебен акт на въззивната инстанция, трябва да е решен в противоречие с друг такъв влязъл в сила акт на първоинстанционен или на въззивен съд. Получените от частния касатор съобщения за разпореждания на отделни състави на СРС за оставяне без движение на заявления по чл. 410 ГПК за уточняване вида на отговорността по т 13 от същите, на които в случая се прави позоваване в изложението към жалбата, не представляват съдебни актове, които да са подлежали на самостоятелен инстанционен контрол и затова не може да се приравнят на „решения”, противостоящи на атакуваното въззивно определение. Освен това, че не се отнасят до един и същи правен въпрос, но и с оглед констатацията, че по спрямо атакуваното не се сочат конкретни оплаквания за неправилност, достъпът му до касационен контрол ще следва да бъде отказан.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 4552 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 28.ІІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 3341/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Т. колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 578 по описа за 2011 г.