4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
С., 10.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1092/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Ахаван Модареси – от [населено място], И., съдебен адрес в България: [населено място], [улица], ет.3, ап.5, чрез адв. В.П., срещу Решение №1517/17.08.2012 г. по т.д.№ 738/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение №6916/20.12.2011 г. по т.д.№7966/ 2009 г. на СГС в частта, с която е уважен иска на А. Ахаван Модареси – от [населено място], И. срещу [фирма] – [населено място] за връщане на платена цена 29 369.61 лв. по развален договор за продажба и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допустимост на касационна жалба жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – решението противоречи на ППлВС №1/1979 г. по въпроса: може ли да се иска връщане на авансово платена цена по договор за продажба, развален поради неизпълнение на задължението за предаване на машините, като счита, че е доказал плащането на цената, приемането й от ответника, непредаването на машини на стойност, равна на платената цена. Жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпрос, решен в противоречие със задължителната съдебна практика: има ли въззивната инстанция задължение да изложи в мотивите всички фактически констатации и правни изводи, обосноваващи крайния извод, посочен в диспозитива на решението – сочи, че въззивното решение е в отклонение на ПлВС №1/1953 г. и на т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, в която връзка коментира допуснатите процесуални нарушения. Жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: следва ли въззивният съд да даде на страната указания по чл. 146 ал. 2 ГПК, когато намери, че за определени факти, неоспорени от другата страна, не е представила доказателства, в която връзка обсъжда доказателствата и направените от него доводи и счита, че изясняването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона. По въпроса: може ли съдът да изключи допустими гласни доказателства, жалбоподателят поддържа, че е от изключително значение за предмета на делото и има обуславящо значение за решението – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса: допустимо ли е въззивният съд да се произнесе с решение при липса на възражение срещу установени в първоинстанционното производство факти и обстоятелства, чрез изключване на доказателствата, които ги установяват – по делото ответникът е признал, че не е изпълнил частично договора по отношение на получената част от цената, а спорът е само чия е вината за неизпълнение – иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение в частта, с която е уважен осъдителен иск, който е отхвърлен, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По въпроса: може ли да се иска връщане на авансово платена цена по договор за продажба, развален поради неизпълнение на задължението за предаване на машините, като ищецът е доказал плащане на цената, приемането й от ответника, непредаването на машини на стойност, равна на платената цена, искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно. Съгласно т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, за да обоснове допускане но касационен контрол, материалноправният или процесуалният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Поставеният от жалбоподателят въпрос е относим към предмета на делото, но е пряко свързан с правилността на решението, а отговорът му е в зависимост от доказателствата и преценката им, извършена от въззивншия съд. С този въпрос жалбоподателят цели да обоснове твърдяното нарушение на процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Въпросът за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, като обсъди всички относими към спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните, е релевантен за делото. В правомощията си на въззивна инстанция, с обжалваното решение съдът е решил спора по същество, съгласно чл. 271 ал. 1 ГПК, като подробно е мотивирал решението. Затова поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е решен в съответствие с установената съдебна практика за задължението на въззивния съд при изготвяне на решението, съгласно ПлВС №1/1953 г. и т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК.
По изложените от жалбоподателя въпроси: следва ли въззивният съд да даде на страната указания по чл. 146 ал. 2 ГПК, може ли да изключи допустими гласни доказателства, допустимо ли е да се произнесе с решение при липса на възражение по отношение на установени в първоинстанционното производство факти и обстоятелства, чрез изключване на доказателствата, които ги установяват, не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. За да е налице това основание, изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което несъстоятелно жалбоподателят обосновава поддържаното основание с довода, че решаването на тези въпроси е от изключително значение за предмета на делото и има обуславящо значение за решението. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена, които условия в случая не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1517/17.08.2012 г. по т.д. № 738/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: