О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София, 19.10.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 402 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. С. срещу решение № 7/21.02.2012 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/ по гр.д. № 6/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Л. П. В. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Сливенски окръжен съд /СОС/ е предявен иск от Л. П. В. срещу [фирма] за сумата 45964 евро, представляваща платена цена по сключен между страните договор за строителство и продажба на два апартамента, който договор е развален. Искът е уважен изцяло от първоинстанционния съд с лихви и разноски, а решението му е потвърдено от БАС. БАС е приел, че искът е с правна квалификация чл.55 ал.1 ЗЗД, като ищецът иска връщане на даденото по развален договор. Приел е, че между страните е сключен договор за строителство и продажба на новопостроени два апартамента, по който договор ищецът е изплатил договорените суми без последната вноска. Тази вноска не е платена, тъй като е уговорено да се извърши при завършване на строежа. Строежът, чийто срок за изпълнение е уговорен по договор на 18 месеца от издаване на строителната линия не е завършен в този срок, изпълнен е частично, като е изграден само партерния етаж на сградата. Строежът е спрян от пролетта на 2009 г. и е в този си вид към момента на предявяването на иска и постановяване на решението. Ищецът Л. В. е изпратил нотариална покана, връчена на дружеството на 14.07.2010 г., с която е дал срок за изпълнение на задължението по сключения договор за строителство и продажба като е заявил, че след изтичане на дадения срок – 01.10.2010 г. ще счита договора за развален и иска платеното до момента в общ размер на 45964 евро, както и уговаряне на дължима неустойка. С оглед на тази покана и липсата на изпълнено строителство и след нея, БАС е приел, че договорът е прекратен по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД, независимо, че в него не е предвидено едностранното му прекратяване, това не е пречка за приложение на законовата разпоредба. БАС е приел още, че след прекратяване на договора изправният кредитор може да иска връщане на даденото на основание чл.55 ал.1 ЗЗД както е направил ищецът с предявения иск. БАС е изложил подробни съображения във връзка с обсъждане на доказателствата по делото – писмени и гласни относно платените от ищеца на ответното дружество суми по договора, включително постигнатото съгласие за плащане на част от дължимата сума чрез бартер на дограма. БАС е посочил, че в случая и двете страни писмено са удостоверили съгласието си за извършване на плащане на дължима сума по този начин. Изложени са и подробни съображения във връзка с доводите на ответното дружество, свързани със здравословното състояние на тогавашния управител на дружеството П. П. и дееспособността й към момента на извършване на плащанията от Л. В. по договора.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи за неправилност на въззивното решение във връзка с правните му изводи относно прекратяване на договорите и приложението на чл.87 ал.1 ЗЗД по настоящия договор, установяване на даденото /платеното/ по договора, респективно връщане на полученото при развален договор. За всички въпроси се твърди разрешаване в противоречие с приложена съдебна практика, поддържа се още, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Така изложените доводи от касатора касаят оплаквания за неправилност по чл.281 т.3 ГПК и не могат да бъдат обсъждани като основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, поради разграничението на двата вида основания – по чл.280 ГПК и по чл.281 ГПК, и поредността за произнасяне по тях. Не е налице и допълнителни критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложената съдебна практика е по казуси обективно неидентични с настоящия, поради което не обуславят наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Различия в правните изводи с приложеното ПП на ВС № 1/1979 г., обжалваното въззивно решение на БАС няма. Не е налице и някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ – касаторът не излага съображения за това, а само бланкетното посочването на цитираната разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито са представени доказателства да са сторени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7/21.02.2012 г. на Бургаски апелативен съд по гр.д. № 6/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.