О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София, 21.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 503 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Р. И. Д. от [населено място], приподписана от адв. А. М., против въззивното определение № 8518 от 8 юни 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 6328 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено разпореждане без номер от 28 март 2011 г., постановено по гр.д. № 44053 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. за оставяне без уважение на искането за присъждане на разноски.
В жалбата се сочат основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК във връзка с твърдението, че първоинстанционният акт е нищожен, защото липсват мотиви към него; от същия порок страда и актът на въззивния съд и е налице съществен процесуален въпрос, който е решен в нарушение на практиката на ВКС – ППВС № 1/53 г., ППВС № 1/85 г., ППВС № 1/67 г., решение № 968 по гр.д. № 2049 за 1993 г. на V ГО, решение № 1152 по гр.д. № 708 за 1968г. на ІІ ГО, решение № 158 по гр.д. № 54 за 1986 г. на І ГО и решение № 634 по гр.д. № 734 за 1992 г. на ІІ ГО; разноските са сторени именно в производството по издаване на заповед за изпълнение и са били необходими по него; разглеждането на касационната жалба е от значение за развитието на правото – чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като липсва практика на ВКС при липса на закон, за това сторени ли са, съответно – необходимо ли са сторени, в заподевното производство разноски за издаване на удостоверение за данъчна оценка, за банкова комисионна за извършване на банков превод, за издаване на скица на недвижим имот.
К. съд в настоящия си състав приема, че частната жалба е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена на 6 юли 2011 г. Предявеното искане е за присъждане на разноски за такса за издаване на данъчна оценка на недвижимия имот от 20 лева, за държавна такса за издавана на удостоверение от Търговския регистър за актуална регистрация на длъжника в размер на 9 лева, за банкова комисионна за банков превод по сметка на съда на дължимата по делото държавна такса от 3 лева, както и за издаване на скица на недвижим имот от 15 лева. Според изменения текст на чл. 280, ал. 2 ГПК – § 26 от ПЗР към ЗИД ГПК, обнародван в ДВ бр. 100 от 2010 г., изменението в посочения текст влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. Следователно, към датата на подаване на частната касационна жалба е влязло в сила новото правило на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. По силата на правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК, чието изменение е влязло в сила на същата посочена по-горе дата, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая претенцията на частната жалбоподателка е далече под предела, определен в закона, поради което е явно, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Р. И. Д. от [населено място], приподписана от адв. А. М., против въззивното определение № 8518 от 8 юни 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 6328 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: