О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София, 24.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №579/09 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на “Д”А. гр. С. срещу определение №418 от 25.06.09г. по ч.т.д.279/09г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане частната жалба на “Д”А. гр. С. срещу определение от 03.10.2008г. по ч.гр.д.1868/2008г. на Софийски апелативен съд. За да постанови обжалвания резултат,съдът е приел, че съдебните актове постановени по искане по чл. 390 ГПК- за обезпечение на бъдещ иск, с оглед което е образувано производството подлежат на двуинстанционен контрол, изведено от разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, която предвижда произнасяне на ВКС, само когато определението е постановено за първи път от въззивен съд, какъвто не е разглеждания случай.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК, ІІ т.о. е образувано по частна касационна жалба на Д”А. гр. С. срещу определение от 03.10.2008г. по ч. гр.д. 1868/08г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на определение №27 по гр.д. 573/08г.на Софийски окръжен съд е уважена молбата на “ И. Т. ”А. – гр. И. против жалбоподателя за допускане на обезпечение на бъдещ иск. При тези фактически данни, законосъобразно съставът на ВКС, ІІ т.о. е оставил без разглеждане подадената жалба.
Обжалваният пред ВКС, ІІ т.о. съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Софийски апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. В тази връзка правно необосновани, като ирелевантни за касационното обжалване на акта са твърденията на жалбоподателя за приложимост на чл.396 ГПК, който предвижда обжалване на определението на първостепенния съд, но не обуславя триинстанционен контрол на актове по допускане на обезпечения .
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВРЪЖДАВА определение №418 от 25.06.09г. по ч.т.д.279/09г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: