О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София, 25.11. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. частно гр. дело № 521 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба на Ж. Д. Р. чрез адв. Д. Ж. Р. против определение № 2250/13.07.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1223/2010 г..
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
От насрещната страна не е постъпил отговор.
За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
С решение по гр.д. № 8941/2009 г. Варненският районен съд е постановил на осн. чл. 71, ал. 2 СК /отм./ детето В. да живее при своята майка К. В. К., на която е предоставил и упражняването на родителските права. На бащата Ж. Р. е определен режим на лични отношения. Той е осъден да плаща на детето месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /27.08.2009 г./ , ведно със законната лихва за просрочие до настъпване на основание за нейното прекратяване или изменяване.
Ж. Р., също така е осъден да заплати 960 лв. – дължима за минало време /от преди подаване на исковата молба/ издръжка.
Ж. Р. е подал въззивна жалба срещу това решение само в частта на определения му режим на лични отношения с детето, като иска то да остава при него с преспиване в събота, както и при отсъствието му, да се осъществява от родителите му – бабата И. Р. и дядото Д. Р.. Обжалва първостепенния съдебен акт и относно размера на присъдената за минало време и за в бъдеще /от датата на подаване на исковата молба/ издръжка в полза на детето.
С молба от 12.07.2010. въззивникът е заявил, че оттегля въззивната жалба в частта й срещу определения размер на дължимата от него на детето издръжка за периода след подаване на исковата молба.
С атакуваното определение съставът на Варненския окръжен съд е прекратил в тази част въззивното производство.
Определението е правилно.
То е съобразено с чл. 264, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд не е имал друга възможност, освен да прекрати производството в указаната част поради десезиране.
В случая, няма въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му относно местоживеенето на детето и предоставянето на родителските права. Следователно, няма място доводът, че жалбата срещу първоинстанционото решение относно режима на лични отношения между детето и бащата, както и за издръжката за минало време, поставят във висящност и спора относно дължимата от родителя издръжка за периода след подаване на исковата молба. В конкретния случай, оттеглянето на въззивната жалба не е било недопустимо, поради което и правилно е разгледано от въззивната инстанция.
Оплакванията на касатора, свързани с определените от районния съд мерки на личен контакт между него и детето, нямат място в настоящото производство.
В заключение, частната жалба се явява неоснователна.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2250/13.07.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1223/2010 г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: