О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
гр.София, 25.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2475/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Д. Т. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 73 от 23.02.2015 г. по гр.д.№ 37/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд по гр.д.№ 869/ 2013 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против О. у. „Св. Св. К. и М.”, [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-062/ 17.01.2013 г. на Началник на Р. и. по о. – П., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 5 298,88 лв.
Жалбоподателят моли обжалването да бъде допуснато по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба и за правомощието му да се произнесе по въпроси, които не са предмет на оплаквания във въззивната жалба и исковата молба; както и по материалноправните въпроси за задължението на работодателя да посочи в уволнителна заповед вида на дисциплинарното нарушение и нарушената правна норма и може ли пропускът му да бъде отстранен от съда; за значението на обстоятелството, че уволнителната заповед препраща относно обстоятелствата на извършване на дисциплинарно нарушение към документ, който не е връчен на работника; за значението на заличените дисциплинарни наказания при преценка на тежестта на извършено дисциплинарно нарушение, съгласно чл.189 КТ. Релевира всички допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 – т. 3 ГПК.
Ответната страна – О. у. „Св. Св. К. и М.”, [населено място] – оспорва жалбата и поддържа, че не са налице основания за допускане на обжалването поради липса на конкретизация на правните въпроси в изложението на жалбоподателя по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Поддържа също, че тези въпроси са без връзка с оплакванията в касационната жалба, в която се съдържат доводи за порочни действия на първоинстанционния, а не на въззивния съд. Заявява, че някои от въпросите се повдигат недопустимо за първи път пред касационната инстанция, а за останалите поддържа, че са разрешени в съответствие с установената от Върховния касационен съд практика.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Следва да се отклонят възраженията на ответната страна за липса на конкретни правни въпроси, по които касационният съд да се произнесе в производството по чл.288 ГПК. Правните въпроси в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани с оглед виждането му за направените от въззивния съд правни изводи, като в правомощията на касационната инстанция е да ги уточни и прецизира (Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г на ОСГТК на ВКС). Въпрос на основателност, а не на допустимост на искането за допускане на касационно обжалване, е доколко тези въпроси са относими към дадените от въззивната инстанция правни разрешения и доколко имат връзка с оплакванията в касационната жалба.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал въз основа на трудов договор длъжността „директор на О. у. „Св. Св. К. и М.”, [населено място]. Със заповед от 17.01.2013 г. началникът на Р. – П. наложил дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца за констатирани нарушения при проверка, извършена на 20.11.2012 г. от експерти на Р.. Относно обстоятелствата на извършване на нарушенията заповедта препраща към констативния протокол за проверката, съставен на 21.11.2012 г. Преди извършването им ищецът е наказван дисциплинарно пет пъти – двукратно със „забележка” и трикратно с „предупреждение за уволнение”, като едно от наказанията „забележка” е отменено от съда, а други две са заличени. Потвърдено е от съда наказание „предупреждение за уволнение”, наложено със заповед от 14.11.2012 г. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” съдът счел за надлежно мотивирана както от посочените в самата нея обстоятелства и нарушени законни разпоредби, така и чрез извършеното с нея препращане към констативния протокол от 21.11.2012 г., надлежно връчен на ищеца преди заповедта. Посочил, че доколкото заповедта препраща към доклад, за нарушенията по който не е наложено наказание, то е ирелевантно дали този доклад е връчен на ищеца преди връчването на заповедта от 17.01.2013 г. Съдът обсъдил в съвкупност писмените и гласни доказателства по делото и счел за безспорно установено от тях извършването на нарушенията, посочени в заповедта. Приел от правна страна, че тези нарушения не са системни, доколкото две от предходните наказания на ищеца са заличени, а едно е отменено от съда. Обаче доколкото се касае за неизпълнение на основни длъжностни задължения, а освен това ищецът е наказван дисциплинарно преди това за други нарушения, то вида на наложеното наказание съответства на тежестта на нарушенията. Като обсъдил всички оплаквания на ищеца във въззивната жалба, съдът ги счел за неоснователни и отхвърлил предявените искове.
При тези мотиви на въззивния съд от поставените от касатора въпроси обуславя въззивното решение единствено материалноправният въпрос за значението на заличените дисциплинарни наказания при преценка на тежестта на извършено дисциплинарно нарушение, съгласно чл.189 КТ. Този въпрос обаче нито е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито се разрешава противоречиво от съдилищата, както твърди касаторът. За да обоснове наличието на противоречива съдебна практика по него, касаторът се позовава на решение на Кюстендилски районен съд по гр.д.№ 1283/ 2013 г. Няма данни обаче то да е влязло в сила, а съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., само влезлите в сила решения могат да обусловят извод за противоречиво разрешаване на правния въпрос, като в тежест на касатора е да докаже това обстоятелство. Поради това не може да се направи извод, че по въпроса има противоречива практика. Не може да се направи и извод, че той е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Представеното от касатора решение по гр.д.№ 559/ 2009 г., ІІІ г.о., не разрешава същия въпрос. То е постановено за уеднаквяване на практиката по въпросите към кой момент се преценява налице ли е системност на извършени повече от две нарушения на трудовата дисциплина и дали при извършени три или повече нарушения на трудовата дисциплина, наложеното наказание може да бъде отменено само заради това, че последното от нарушенията не е „тежко”. Следователно не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и по обуславящия решението повдигнат от касатора въпрос касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Останалите правни въпроси не са обуславящи. Процесуалноправните въпроси нямат отношение към крайното решение Въззивният съд не е посочил в него, че няма задължение да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба, нито фактически се е отклонил от изпълнението на това задължение. Той не е приел, че може да се произнася по въпроси, които не са повдигнати с исковата молба или въззивната жалба, нито такова произнасяне фактически е налице. Съдът е обсъдил само релевираните от въззивника и въззиваемата страна доводи и възражения и е взел отношение по всяко от тях в мотивите на решението, а доколко мотивите му са правилни, в производството по допускане на касационно обжалване, не може да се проверява. В това производство се контролират единствено правните разрешения на въззивния съд и то доколкото във връзка с тях касаторът е формулиран относим правен въпрос, имащ значението по т.1, т.2 или т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Материалноправният въпрос за значението на обстоятелството, че работодателят не е посочил в уволнителната заповед вида на дисциплинарното нарушение и нарушената правна норма, също е ирелевантен. От фактическа страна въззивният съд е приел, че заповедта съдържа както описание на нарушенията, така и посочване на нарушените разпоредби от наказаното лице. Това е фактическа констатация, която не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. При решаване на въпроса за допускане на обжалването касационната инстанция контролира само правните разрешения, дадени от инстанцията по същество, но при установените от нея факти. Други факти в това производство не могат да бъдат приемани. При аналогични съображения ирелевантен е и материалноправният въпрос за значението на обстоятелството, че уволнителната заповед препраща (относно обстоятелствата на извършване на дисциплинарно нарушение) към документ, който не е връчен на работника. От фактическа страна съдът е приел, че констативният протокол, към който заповедта препраща, е връчен на ищеца и правното му разрешение може да бъде проверено само с оглед този факт. А щом връчване има, без значение е правният въпрос какво би било значението на факта на невръчване. Що се касае до посочения в заповедта доклад, същият не е обсъждан от въззивния съд, тъй като ищецът не е наказан за нарушения, индивидуализирани в него. Поради това неотносим към правните му изводи е и въпросът какво е значението на обстоятелството, че този документ не е връчен на работника преди връчване на заповедта за налагане на наказание.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 73 от 23.02.2015 г. по гр.д.№ 37/ 2015 г.
ОСЪЖДА Д. Т. Б., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на О. у. „Св. Св. К. и М.”, [населено място], [улица], 500 лв (петстотин лева) разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: