3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о дело № 321/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
гр.София, 26.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 321/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. А. от[населено място], обл.С., Н. И. С. от[населено място] и М. И. К. от[населено място], подадена чрез процесуалния им представител адвокат Ст.Н. от АК-С. срещу решението на В. апелативен съд № 6/11.01.2010 год., постановено по в.гр.дело № 485/2009 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Силистренския окръжен съд № 17/10.07.2009 год. по т.дело № 5/2009 год., с което са уважени предявените от ищците-касатори искове по чл.226 КЗ и е осъдена ЗК[фирма],[населено място] да заплати на всеки един от тях по 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател И. К. А., причинена по непредпазливост от втория ответник С. Д. при ПТП на 23.05.2008 год., чийто застраховател по гражданска отговорност е първия ответник, като са отхвърлени исковете за разликата до предявения им размер от 100 000 лева за всеки от ищците. Предмет на касационната жалба е въззивното решение в отхвърлителната му част, тъй като в осъдителната част е влязло в сила като необжалвано.
Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочват, че апелативният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като същият е занижен и несправедливо определен с оглед данните по делото и практиката на съдилищата и ВКС.
В допълнително изложение жалбоподателите сочат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като излагат становище, че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, който е решаван противоречиво от съдилищата, позовавайки се на приложените съдебни решения по т.дело № 36/2008 год. на ОС-Силистра; по в.т.дело № 83/2009 год. на В. апелативен съд; по гр.дело № 1756/2007 год. на СГС, ГК, І-4 с-в; по гр.дело № 16/2009 год. на Б. апелативен съд; по т.дело № 648/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. и по т.дело № 297/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба ЗК[фирма],[населено място] чрез процесуалния си представител адвокат С.Б. от АК-Ш. поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни, като моли да му бъдат присъдени направените съдебни разноски съгласно приложения към отговора договор за правна защита и съдействие от 08.03.2003 год. в размер на 200 лева.
Ответникът С. С. Д. от[населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с въззивното решение в обжалваната му част апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени претенциите на наследниците на загиналия при ПТП общ наследодател И. К. А., предявени срещу застрахователя по застраховка гражданска отговорност на виновния водач на МПС за разликата над присъдения размер от по 50 000 лева до предявения размер от 100 000 лева за всеки един от тях. При определяне конкретният размер на дължимите обезщетения съдът е приложил принципът на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване за претърпените болки и страдания на близките от загубата на починалия техен съпруг и баща. Анализирайки целият доказателствен материал по делото, съдът е посочил конкретните факти и обстоятелства и значението им за размера на вредите, включително възрастта на пострадалия, който е изживял пълноценно живота си, отгледал е децата си, осигурил им е необходимите грижи, когато са имали нужда от тях преди да заживеят самостоятелно. Изложени са съображения, че в случая не се касае за загуба на родител в трудоспособна възраст, при лишаване на децата му от жизнено необходимите грижа и издръжка в детска и юношеска възраст.
Поставеният от касаторите материалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията в приложените към жалбата решения произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай и събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреди. В този смисъл са указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС, с които В. апелативен съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение като е посочил конкретните факти и обстоятелства и значението им за размера на вредите. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като в полза на ответника по касационната жалба – ЗК[фирма] се присъдят направените от него съдебни разноски в касационното производство в размер на 200 лева, представляващи договорения и изплатен адвокатски хонорар, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на В. апелативен съд № 6/11.01.2010 год., постановено по в.гр.дело № 485/2009 год.
ОСЪЖДА Е. П. А. с ЕГН [ЕГН] от[населено място], общ.Т., Н. И. С. с ЕГН [ЕГН] от[населено място], бул.”Ц. О.” № 123, вх.2, ет.6, ап.17 и М. И. К. ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица], вх.”В”, ет.3, ап.8 да заплатят на ЗК[фирма],[населено място] общо сумата 200/двеста/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: