1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
гр. София, 31.07.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 447 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Синдикат на българските учители, чрез пълномощника му адв. Т. М., срещу решение № 764/18.12.2009 г., по гр.д. № 874/2009 г. по описа на Врачански окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 683/05.10.2009 г., постановено по гр.д. № 1034/2008 г., по описа на Врачански районен съд.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са противоречиви в съдебната практика и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: допустимо ли е във въззивната инстанция да се прави възражение за изтекла погасителна или придобивна давност след реституиране на имота по съответния реституционен ред; достатъчни ли са само счетоводните записвания в баланса и инвентарната книга, за да се докаже, че се притежава земя само в размер, без да е индивидуализирана чрез документи, граници, местност; при регистриране на Е., когато принципала е държавата или общината, може ли да се правят изводи от капитала в левове, че се притежава и земя без АДЧС или АОЧС; при публикация в ДВ на план за земеразделяне или гороразделяне, заинтересованите страни, ако не спазват срока за обжалване в реституционния закон, имат ли право на установителен иск; когато в мотивите на решението съдът обсъжда доказателства на друг ответник по друго дело да се иска поправка на очевидна фактическа грешка или това е съществено процесуално нарушение и може да се отмени чрез обжалване, тъй като е повлияло на волеизявлението на съда при вземане на решението. Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез пълномощника си адв. В. И., е депозирал писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, е изложил твърдения за недопустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, въпреки че са повдигнати конкретни правни въпроси.
За да постанови този резултат въззивният съд e приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху имот „Д.”, част от който представлява и процесния имот, към момента на преобразуването на общинската фирма в търговско дружество по силата на Указ 56/1989 г., ЗМСМА, ЗС и ТЗ, поради което включването на този имот в плановете за гороразделяне е незаконосъобразно, каквито са и действията на административния орган в процеса по възстановяване на земеделски земи и гори от горския фонд, които касаят имота „Декоративен разсадник.
На първо място, така поставеният от касатора първи процесуалноправен въпрос, макар и обсъден от въззивната инстанция, същият не е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Това е така, доколкото Врачански окръжен съд е обсъдил този въпрос и в двете му посоки, т.е. принципно, че такова възражение е недопустимо да бъде направено пред въззивната инстаци, но и дори да бе допустимо, същото не би променило правните изводи на съда, по изложенните от него съображения.
Вторият, третият и четвъртият поставени от касатора въпроси, изобщо не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, поради което не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. Освен това, същите съдържат оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което е извън предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Петият поставен от касатора процесуалноправен въпрос е свързан с постановеното от въззивния съд решение № 292/06.07.2010 г., по същото въззивно дело, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за поправка на допуснатата в мотивите на решение № 764/2009 г. явна фактическа грешка и по същество касае неговата правилност, което е извън предмета на обсъждане по чл. 280, ал. 1 ГПК.
От друга страна, касаторът се е позовал и на трите основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК, без обаче да конкретизира кой от поставените въпроси с което от тях кореспондира.
Освен това, към изложението не е приложена задължителна практика на ВКС и ВС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която да противоречи обжалваното въззивно решение. Приложената съдебна практика няма задължителен характер и евентуално би била релевантна за основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същата обаче, не е основание за допускане до касационно обжалване на атакувания въззивен акт, доколкото, както вече бе посочено, не е конкретизирано във връзка с кой от поставените въпроси тя е приложена, а и от самите решения не може да бъде направен изводът, че с конкретното въззивно решение съдът се е проезнисъл по въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата /в случая ВКС/.
Не на последно място, съгласно третото основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 764/18.12.2009 г., по гр.д. № 874/2009 г. по описа на Врачански окръжен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: