5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№669
[населено място] 31.07.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли , през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
АННА БАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3089 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Т. Б. Б.„ с фирма „ К. Б. – АСГОТ – Т. Б. „ против решение № 1163/03.06.2014 год. по т.д.№ 3699/2013 год. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 1193 / 03.07.2013 год. по т.д.№ 5046/ 2012 год. на СГС .Със същото е отхвърлен предявеният по реда на чл.134 ЗЗД вр. с чл.233 ал.1 КЗ иск за осъждане на [фирма] да заплати на конституирания съищец – [фирма] – сумата от 67 115,83 лева . Същата представлява застрахователно обезщетение, съизмеримо с остатъка от непогасен кредит,в обезпечение интереса на кредитодателя [фирма] от събирането на който остатък ,дължим към датата на застрахователното събитие, е сключен застрахователен договор – пакет „ Злополука „ по Специалните условия за групова застраховка на кредитополучатели на [фирма], върху живота на кредитополучателя – К. Б..Последният е сключил договора за кредит с [фирма] , в качеството си на ЕТ „ К. Б. – Асгот „. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.199а КЗ – в решаващия му извод за липса на материалноправна легитимация на ищеца да предяви чуждо – това на банката ,като ползващо се по сключения договор за застраховка лице – право на застрахователно обезщетение,съизмеримо с остатъка от дължими по погасяване на кредита вноски, считано от настъпване на застрахователното събитие – смъртта на кредитополучателя.
Ответната страна – [фирма],както и съищеца – [фирма] – не са заявили становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За произнасяне по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Частен правоприемник по отношение предприятието и фирмата на ЕТ „ К. Б. – Асгот „ е съпругата му Т. Б. , по реда на чл.60 ТЗ , вписана като търговец ЕТ „ К. Б. – Асгот – Т. Б. „ . В качеството на физическо лице същата е и солидарен длъжник по договора за кредит.Позовавайки се на настъпило застрахователно събитие – смърт при злополука на наследодателя К. Б. и бездействието на кредитодателя в получаване от ответното застрахователно дружество на дължимото се застрахователно обезщетение, по сключен съобразно Специалните условия за застраховка на кредитополучатели – пакет „ Злополука „ – договор за застраховка върху живота на К. Б. , ищцата ЕТ „ К. Б. – Асгот – Т. Б. „ предявява по реда на чл.134 ЗЗД иск за осъждане застрахователното дружество да заплати на кредитодателя дължимото застрахователно обезщетение, съизмеримо с остатъка от погасителните вноски по кредита, за периода след настъпване на застрахователното събитие .
Въззивният съд е отрекъл качеството на ищцата като „ кредитор „ на [фирма], поради което същата не е легитимирана да предяви правото на банката за получаване на застрахователно обезщетение по сключения със [фирма] застрахователен договор.Ищцата е основала твърдението си за качество „ кредитор „ на съществуващо според нея задължение на банката-кредитодател към кредитополучателя,за приспадане от дълга му застрахователното обезщетение,което би получила.Съдът е отрекъл правото на сурогационен иск въз основа на клаузите на застрахователния договор,а и предвид липсата на уговорено в договора за кредит и приложимите към същия Общи условия на кредитодателя имуществено право спрямо кредитодателя,защитимо при бездействие на същия по този ред.Не приема,че чл.199а КЗ урежда задължение за банката да приспадне застрахователното обезщетение от дължимата по кредита сума . Ползващо се по застрахователния договор лице,според въззивния съд, е единствено банката .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси : 1 / При сключен застрахователен договор в полза на кредитодател,в който е уговорено, че при настъпило застрахователно събитие застрахователят заплаща остатъка по кредита към датата на събитието,кредитополучателят има ли качеството на кредитор по отношение на кредитодателя въз основа на правото си да получи погасяване на кредитното си задължение, дори и когато такова право не е изрично уговорено в договора за кредит ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , поради противоречие на въззивното с решение № 1861 / 26.11.2012 год. по гр.д.№ 1599 / 2011 год.на САС ; 2 / Договорът за застраховка в полза на кредитор,сключена в обезпечение на задълженията на неговия длъжник, освен материалния интерес на кредитора ,обезпечава ли и материалния интерес на длъжника при настъпване на застрахователното събитие ? ; 3 / Изплащането на застрахователното обезщетение по застраховка,сключена в полза на кредитор, за обезпечение на задължение на неговия длъжник по договор за кредит,обуславя ли задължение за кредитора да приспадне това обезщетение / респ. създава ли право за длъжника да поиска приспадане на изплатеното застрахователно обезщетение / от задълженията на длъжника, обезпечени със застраховката , ако такова задължение / респ. право / не е изрично уговорено в договора за кредит ? – втори и трети въпроси обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, поради нужда от тълкуване на чл. 199а ал.1 КЗ, с оглед целта на разпоредбата, правилата на добросъвестността / мотивира липса на интерес за кредитодателя да упражни правото си по застрахователния договор,доколкото по този начин се реализират последиците на предсрочно прекратяване на договора за кредит, респ. застрахователното обезщетение покрива само остатъка от главницата,с разноски и лихви,но считано от датата на застрахователното събитие /,както и в съответствие с мотивите към законопроекта за изменение на КЗ и конкретно тези , за въвеждането на чл.199а КЗ, с които изменения се цели да се създаде „ възможност за намеса на кредитополучателя в това правоотношение, когато интересите му са застрашени вследствие на действията или бездействията на някоя от страните по застрахователния договор „.
Втори и трети въпроси са по същество подвъпроси , относими към мотивите в обосноваване крайния извод на съда , че правоприемник на кредитополучател, върху живота на който и в обезпечаване на банков кредит , сключен със същия, кредитодателят е сключил застрахователен договор по чл.233 ал.1 КЗ вр. с чл.199а КЗ, след настъпване на застрахователното събитие не разполага с иск по реда на чл. 134 ЗЗД , за реализиране правото на кредитодателя за получаване на застрахователното обезщетение. Въззивният съд не е отричал материален интерес на ищцата от реализирането на застрахователното обезщетение в патримониума на застрахователя,нито последиците от това, както ги коментира касаторката,спрямо собствения й патримониум. Изхождайки,обаче,от качеството на кредитодателя на единствено ползващо се по застрахователния договор лице и липса на законово или договорно – по договора за кредит – основание за предявяване правото му от кредитополучателя,е счел, че сам по себе си този косвен по отношение правото на иск по чл.134 ЗЗД материален интерес не е достатъчен за обосноваване материалноправната легитимация на ищцата като кредитор.Въззивният съд не е и отрекъл ,че претенция за погасяване на остатъка от правоприемника на кредитополучателя ,в случай на реализирано от застрахователя застрахователно обезщетение,би била неоснователна. В този смисъл, третият от въпросите е по начало ирелевантен, тъй като в процесния спор не се касае за хипотеза на усвоено застрахователно обезщетение,но претендирано и от правоприемниците на кредитополучателя погасяване на остатъка от кредита.Като единствено допълващи,но несъставляващи решаващите мотиви на въззивното решение, втори и трети въпроси ,респ. отговорите на същите, не обосновават самостоятелно покриване на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.
Първият от формулираните въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,но не се явява обоснован в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, нито в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Макар и упомената във връзка с втори и трети въпроси,хипотезата на чл. 280 ал.1т.3 ГПК следва да се разгледа и във връзка с първия правен въпрос,предвид несамостоятелността на втори и трети въпроси и поддържаната от касатора връзка на отговора на същите именно с отговора на първия от въпросите.
В цитираното решение на САС – казуална съдебна практика, влязло в сила – легитимацията като „кредитори” на кредитодателя ,на наследниците на починал кредитополучател,върху чийто живот аналогично е сключен застрахователен договор в полза на кредитодателя, в обезпечение погасяването на кредита за остатъка му след настъпване на застрахователното събитие, е неколкократно мотивирана в различна от настоящата хипотеза – на изплащане на кредита продължило от същите и след настъпването на застрахователното събитие и досежно размера на заплатеното.Мотиви за легитимацията на кредитополучателя за предявяване правото на кредитодателя на основание сключения от последния застрахователен договор, т.е. за предявяването на чуждо право, но не в хипотеза на продължено изплащане на кредита / чл.242 КЗ / цитираното решение не съдържа.Съдържанието на мотивите не е от естество да предпостави установим обективен идентитет във фактите, по настоящото и цитираното гр.д.№ 1599 / 2011 год.на САС, от значение за даване отговор на тук поставения релевантен правен въпрос. Вътрешната противоречивост / коментира се и пряк иск на правоприемник на кредитополучателя към застрахователя / и непоследователност на мотивите не предоставя възможност за изводим от решението ясен и противен на дадения с тук атакуваното въззивно решение отговор именно на така поставения правен въпрос.
Необоснован е и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . С оглед задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , хипотезата предпоставя наличие на неясна, непълна или противоречива правна норма,с цел тълкуването й и прилагане аналогия на закона или на правото. Противоречие или неяснота на чл. 199а КЗ не са налице,а мотивите на касатора се отнасят до твърдяна непълнота на нормата,подлежаща на преодоляване.Запълването й с прилагане на закона по аналогия , обаче, предпоставя съответно надлежно мотивиране с наличието на друга, приложима по аналогия правна норма или принцип, различно от съображенията за несправедлива законодателна уредба и добри намерения при съставянето на проекта за изменение на КЗ, съответно – за включването на чл.199а КЗ.Хипотезата предпоставя и обосноваване наличието на противоречива съдебна практика по прилагането на чл.199а КЗ, в идентична на настоящата хипотеза.Такава не се сочи, представя и е неизвестна на съда.Последователна е позицията на касационната инстанция за непритежавано от застрахования кредитополучател право за предявяване по реда на чл.134 ЗЗД на иск за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка,сключен на основание чл.233 ал.1 вр. с чл.199а КЗ,в полза на кредитодателя ,вкл. с оглед изричната норма на чл.242 КЗ – така опр. № 165 по ч.т.д.№ 1263 / 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС, опр.№ 243 по т.д .№ 2126 / 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС .Макар да не са задължителна съдебна практика,определенията съдържат мотиви в подкрепа на последователно поддържаната такава от касационна инстанция,по въпроса за легитимираните да предявят иск за заплащане на застрахователното обезщетение, по сключена в полза на кредитор застраховка,лица. Кредитополучателят, чието неимуществено благо е застраховано не е страна по застрахователния договор и правоприемниците му имат единствено пряк иск срещу застрахователя,в случай на плащане на кредитодателя,съгласно чл. 242 ал.1 КЗ . Мотивите към законопроекта за изменение на КЗ,върху които акцентира касаторката, са относими към разпоредбата на чл.199а ал.6 КЗ, досежно правото на информация на длъжника. От съдържанието им е неизводима воля на законодателя за влагане в съдържанието на чл.199а ал.1 КЗ и притежание на сурогационно право за кредитополучателя.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1163/03.06.2014 год. по т.д.№ 3699/2013 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :