О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
гр. София, 06.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия М. ч.т.д.№556 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Изамет 1991” ООД срещу определение №2244 от 19.07.2018 г. по ч.гр.д.№6413/2017 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на „Изамет 1991” ООД срещу определение от 17.11.2017 г. по т.д.№2779/2017 г. на СГС, с което е върната исковата молба на „Изамет 1991” ООД и е прекратено производството по делото,
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Въпреки, че управителят на едноличния собственик на капитала на Е. може сам да отмени предходни решения на Е., налице ли е правен интерес от завеждане на искове по чл.71 и чл.74 от ТЗ с цел да се постанови решение, което със сила на пресъдено нещо да уреди отношенията между страните. 2. В случаи на спорове между съдружници, които са и управители на едно и повече, свързани помежду си търговски дружества и при положение, че представителството не се осъществява колективно, а заедно и поотделно, следва ли съдът да приложи принципа на служебното начало, вкл. и чрез назначаване на особен представител на страната тогава, когато е явно изразена колизия на интереси между съдружниците управители. 3. Ако съдът е сезиран с искова молба, в която е посочено правно основание чл.74 от ТЗ, а от данните в исковата молба става ясно, че е предявен иск по чл.71 от ТЗ, следва ли съдът да приеме правната квалификация на ищеца или е длъжен служебно да квалифицира иска, респективно когато в исковата молба ищецът в качеството си на съдружник и управител на търговско дружество, посочи правно основание на иска – чл.74 от ТЗ, поради това, че правата му на съдружник и правата на представляваното от него дружество, което е едноличен собственик на капитала на дъщерно дружество са нарушени от другия управител на едноличния собственик на капитала, следва ли съдът да квалифицира исковете като такива по чл.71 от ТЗ, с оглед твърденията в исковата молба, че нарушенията на членствените права са извършени от орган на дружеството, различен от общото събрание. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Я. И. З. и „Изамет 1991” ООД /съобразно молба уточнение от 20.10.2017 г./ срещу „Изамет инвест” ЕООД искове за отмяна на решенията, обективирани в протокол от 26.09.2017 г. на едноличния собственик на капитала на „Изамет инвест” ЕООД – „Изамет 1991” ООД.
С определение от 17.11.2017 г. по т.д.№2779/2017 г. на СГС, исковата молба е върната и производството по делото е прекратено поради приета от първоинстанционния съд недопустимост на исковете.
С обжалваното определение, частната жалба на „Изамет 1991” ООД срещу първоинстанционното определение е оставена без уважение, като въззивният съд е приел, че атакуваните решения са такива на еднолично дружество с ограничена отговорност, а съгласно разпоредбата на чл.147, ал.2 от ТЗ, едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на ОС, за което съставя протокол в съответната за решенията на ОС форма – писмена. Посочил е, че когато едноличният собственик на капитала на еднолично търговско дружество е друго търговско дружество, правата на едноличен собственик /вкл. тези от компетенциите на ОС/ упражнява лицето, което има право да представлява юридическото лице – принципал. Изложил е съображения, че в случая – всеки един от двамата управители представлява заедно и поотделно „Изамет 1991” ООД, поради което и има качеството на волеобразуващ орган на едноличното търговско дружество, а не общото събрание на „Изамет 1991” ООД. Въззивният съд не е възприел обратното виждане на жалбоподателя – че общото събрание на съдружниците на дружеството, което е едноличен собственик на капитала на едноличното търговско дружество, е волеобразуващ орган на едноличното дъщерно дружество и в този смисъл е достигнал до извод, че „Изамет 1991” ООД, чрез който и да е от двамата си управители, е властен да отмени решенията, взети в качеството на едноличен собственик на капитала на „Изамет инвест” ЕООД, поради което няма право на иск за отмяна на подлежащите на отмяна от самия него решения на едноличното търговско дружество.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Първият от поставените въпроси е общ и неконкретизиран – както по отношение на предмета, така и по отношение на страните по съответните искове по чл.71 и чл.74 от ТЗ, респективно еднозначен и универсален отговор по този въпрос не може да бъде даден, още повече, че в обжалваното определение извод за наличие или липса на правен интерес не е направен, а и по въпросите за надлежната процесуална легитимация и правния интерес при исковете по чл.71 и този по чл.74 от ТЗ е създадена многобройна и непротиворечива практика на ВКС.
От друга страна с оглед изложените в определението мотиви, останалите формулирани от частния касатор въпроси не се явяват обуславящи решаващата воля на въззивния съд, като произнасянето по тях не би променило постановения по делото правен резултат, респективно отново не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2244 от 19.07.2018 г. по ч.гр.д.№6413/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.