О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
Гр.С., 07.10.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.715 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба /вх.№.8389/23.11.18 и вх.№.9925/ 10.12.18/ на Сдружение Ловно-рибарско дружество /СЛРД/ “ЕЛЕН“, гр.Кюстендил, срещу решение №.231/31.10.18 по г.д.№.317/18 на Окръжен съд /ОС/ Кюстендил в частта, с която е потвърдено решение №.463/7.06.18 по г.д.№.2548/17 на Районен съд /РС/ Кюстендил за осъждане на касатора да плати на И. К. Х. и Р. А. Г. на основание чл.50 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди – съответно 9415лв. и 11050лв., ведно с разноски.
Ответните страни И. К. Х. и Р. А. Г. оспорват жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на обжалване касационно решение и е допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.50 вр. с чл.45 ЗЗД е основателен, тъй като ищците са претърпели имуществени вреди от дивеч, за стопанисването на който отговаря ответника. От фактическа страна, в това число на база показания на свидетели и заключение на експертиза, е установено, че И.Х. и Р. Г. са били арендатори на земеделска земя в три масива, която засели с фуражна царевица; насажденията се охранявали чрез пазачи и не били оградени; вечерта срещу 16.08.17г. били нападнати от диви свине, които нанесли повреди с различни площи и в трите масива – унищожени били общо 35дка царевица, като разходите за отглеждането й възлизали на 9940лв., а нереализираните добиви от нея–на 11050лв., изчислени по средни изкупни цени. При тези факти от правна страна е прието, че доколкото чл.50 ЗЗД предвижда безвиновна отговорност за вреди от собственика или лицето, под чийто надзор са животните, по отношение на дивеча /в това число и дивите свине/, който е частна държавна собственост, пасивно легитимиран по иск с правно основание чл.50 ЗЗД се явява собственика на животното или лицето, което го стопанисва в съответния ловно-стопански район /чл.2 ал.2 ЗЛОД и чл.79 ал.1 ЗЛОД/. Съгласно чл.2 ал.1 ЗЛОД дивечът е частна държавна собственост и се стопанисва по ловно-стопански райони на популационен принцип от следните визирани в чл.34 ЗЛОД лица: държавни ловни стопанства, държавни горски стопанства, лицата по чл.11 ЗЛОД, ловните сдружения по чл.30 ал.1 и по чл.31 ал.1 ЗЛОД, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и други юридически лица, отговарящи на чл.9 и чл.36 ЗЛОД. В случая съдът е приел, че такова лице от изброените и пасивно легитимиран по спора е ответникът СЛРД „Елен“–на което са предоставени ловните райони в землището на [населено място], в което са и повредените от дивите свине царевични насаждения в стопанисваните от ищците земи, а другият ответник – ДЛС“О.“, не е пасивно легитимиран по спора, тъй като тези масиви не попадат в териториалния му обхват. Доводите на СЛРД“Елен“ за неоснователност на претенциите поради неизпълнение на мерките по чл.78 ал.2 ЗЛОД за предотвратяване на вредите от диви свине и за недоказаност на пропуснати ползи са намерени за неоснователни. Посочено е, че в случая се касае за обработваеми земи, които не биха могли да бъдат оградени с оглед извършваните в тях агротехнически мероприятия, налагащи използването на техника-още повече че при комасирано обработване отреждането на масивите за ползване се извършва само за една стопанска година /чл.37в и сл. от ЗСПЗЗ/, а цитираното тълкувателно решение на ВКС е неотносимо към казуса.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовават на чл.280 ал.1 т.3 и чл.280 ал.2 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона: 1.“При неправилно изпълнена процедура по чл.82 от ЗЛОД във връзка с чл.117 ППЗЛОД-неописаните нанесени щети и определя размера на причинената щета, следва ли да се присъди обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи?“; 2.“От кога се следва обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи? Следва ли да се присъждат за селскостопанската година или от конкретна дата при условие, че липсват данни какъв процент площ е увредено?“; 3.“Следва ли да се присъжда обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи при условие, че не са изпълнени изискванията на чл.78 ал.2 ЗОЛД за обработване на масивите?; 4.“Представлява ли само по себе си качеството на ловно сдружение по чл.30 ал.1 ЗОД на ответника СЛДР“Елен“, [населено място], достатъчно основание да се приеме, че същото е пасивно легитимирано да отговаря по иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЛОД вр. с чл.50 ЗЗД или следва задължително да е установено наличие и на сключен договор за стопанисване на дивеча по чл.29 ал.8 ППЗЛОД за съответния ловно-стопански район?“; 5.“Длъжен ли е съдът при произнасяне по предявени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЛОД вр. с чл.50 ЗЗД да изследва въпросите в кой конкретен ловно-стопански район са нанесените щети, както и кое лице и на какво правно основание стопанисва дивеча в съответния ловно-стопански район?“; 6.“Следва ли по искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЛОД вр. с чл.50 ЗЗД ищецът да докаже стопанисването от ответника на дивеча в конкретния ловно-стопански район и с какви доказателствени средства е допустимо да бъде направено това?“; 7. „Допустимо ли е установяването на сключен договор за предоставяне стопанисването на дивеча по чл.29 ал.8 ППЗЛОД за конкретен ловно-стопански район да се извършва само със свидетелски показания?“. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изложението не съдържа правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните от касатора въпроси от една страна съдържат условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция /въпроси №.1-№3-съдът не е приемал, че е налице неправилно изпълнена процедура по чл.82 ЗЛОД вр. с чл.117 ППЗЛОД, че липсват данни какъв процент от площта е увредена, че не са изпълнени изисквания по чл.78 ал.2 ЗЛОД за обработваните масиви/, а от друга не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, респективно същата не е излагала изрични мотиви във връзка с тях. Същевременно доводи и възражения за липса на пасивна легитимация по иска са въведени за първи път в касационната жалба – такива не се съдържат нито в отговора на исковата молба, нито в писмената защита пред първата инстанция; изводите на първоинстанционния съд за наличие на такава също не са били оспорени и оплаквания в тази връзка не са включени във въззивната жалба. При това положение, вкл. с оглед разпоредбата на чл.296 ГПК /предвиждаща, че по въпроси извън тези за нищожността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата/, за въззивната инстанция не е и съществувало задължение да се произнася по този въпрос и го преразглежда. От друга страна, несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК-не и в настоящата предварителна фаза на селекция по тези критерии. С оглед всичко изложено по-горе, изведените от касатора въпроси са неотносими към решаващата воля на съда и не биха могли да обосноват допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Доколкото е налице позоваване на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.
Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.231/31.10.18 по г.д.№.317/18 на Окръжен съд Кюстендил.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: