1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София, 09,10, 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д № 3526 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ПК
Образувано е по частна касационна жалба на О. В. срещу Определение № 1007 от 29.03.3013г. по ч.гр.д.№ 268/2013г., с което Варненския ОС е потвърдил определението за прекратяване на производството по гр.д.№ 1515/2012г. по описа на РС-Варна.
С частната касационна жалба се иска отмяна на обжалваното определение. Твърденията са, че ответникът срещу който е предявен установителният иск по чл.124 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК има самостоятелна правосубектност и може да бъде страна по спора. В изложението искането за допускане на касационното обжалване е мотивирано единствено с възпроизвеждане на съдържанието на мотивите по т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и на диспозитива на т. 4 и преповтаряне на твърдението, че към датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК длъжникът е бил правосубектен. Правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил изводите на съда за недопустимост на предявения установителен иск не е посочен.
За да потвърди определението за прекратяване на производството по делото по предявения иск за съществуването на вземането, окръжният съд е приел към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК, длъжникът О. Ф. -В. не съществувал като правен субект. Мотивирал е, че към момента на подаване на заявлението се преценява и правосубектността на страните в исковото производство. По съображения, че производството по установителния иск е продължение на заповедното производство и обвързаността на изпълнителния титул предполага страните по издадения такъв да са правосубектни към момента на подаване на заявлението, а такава не е била налице, e мотивиран изводът за липса на процесуална правоспособност на ответника и за недопустимост на исковото производство.
От насрещната страна Т. е постъпил отговор срещу основателността на частната касационна жалба. Претендира се заплащането на разноски за настоящото производство по представения договор за правна защита и съдействие.
Частната касационна жалба е постъпила в преклузивния срок, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Обосноваването на общото основание за допускане на касационното обжалване е задължителна предпоставка за осъществяването на факултативния касационен контрол върху подлежащите на обжалване въззивни актове. Ограниченият достъп до касационното обжалване, обусловен от посочването на конкретен разрешен от въззивния съд правен въпрос по предмета на спора и обусловил или подготвил изхода на делото, изключва възможността за касационна проверка, ако такъв не е поставен. Изложението към жалбата не съдържа правен въпрос и то такъв, от значение за изводите на съда за недопустимост на иска, което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
Доказаните и поискани от насрещната страна разноски за настоящото производство – възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.09.2013г., в който е отразено заплащането му в брой, следва да бъдат възложени в тежест на касатора.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1007 от 29.03.3013г. по ч.гр.д.№ 268/2013г. на ОС Варна.
Осъжда О. В. да заплати на Т. В. сумата 150лв. /сто и петдесет лева/ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.