О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 669
София, 16.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 23 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1818/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Д. К. Д., П. Д. Д. и К. Д. Д., като наследници на ищцата А срещу решение от 26.05.2009 г. по гр. д. № 1111/2008 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 21.07.2008 г. по гр. д. № 1043/2004 г. на районен съд гр. Р., с което е отхвърлен предявения от наследодателката на касаторите срещу К. И. Б. и М. И. Г. установителен иск по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ за установяване, че двадесет и осем земеделски имота, индивидуализирани в исковата молба, са принадлежали на общия на страните наследодател М.
Касационният довод е за постановяване на решението при нарушаване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на тези по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК. Твърди се, че съдът е разрешил процесуалния въпрос за доказателствената тежест в противоречие със закона тъй като неправилно е приел, че ищцата следва да установи, че наследодателят й е бил носител на правото на собственост върху имотите към момента на смъртта му, който предхожда този на кооперирането им, а не ответниците, наследници на сина на общия наследодател, внесъл имотите в кооперативното стопанство. Поддържат, че вторият разрешен въпрос от съда е за това, когато общият наследодател е владял имотите, но приживе не е изтекъл в негова полза определения в закона срок, владението осъществявано от единия наследник дали поражда вещни права и за останалите наследници. За обосноваване доводът, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата са представени решения на тричленни състави на ВКС.
Ответникът по касация намират жалбата за неоснователна, а относно наличието на предпоставките за допускане касационна проверка, намират че релевираните не са налице.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното.
За да отхвърли установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от едната наследница на общия наследодател М, починал 1946 г. съдът е приел за установено, че от събраните писмени и гласни доказателства не се установява наследодателят да е бил собственик на описаните в исковата молба имоти. Сведения за имотите се съдържа в декларация, подадена от единия му син П. , баща на ищцата, в която е декларирал, че е собственик на 1/5 ид. ч. от 16 ниви и 4 ливади на основание наследяване. Описаните имоти са част от възстановените на брата И. Б. С гласни доказателства е установено, че наследодателят ги е владял от 1928 г. според единия свидетел, а според друг от 1930 г. След неговата смърт владението е продължено от сина му И. , който единствено ги е обработвал. Наследодателят М. Б. е имал четири сина, двама от които са емигрирали в Америка, а другият се е установил да живее в гр. К., поради което не са обработвали земите, не са упражнявали фактическа власт върху тях.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че наследодателят не е придобил вещни права върху имотите на първично основание – давностно владение, тъй като осъществяваното от него владение не е продължило в определения от закона срок от 20 г., определен с действалия тогава Закон за давността, чл. 34. Не е установен и началния момент на установяване на владението върху имотите. Наследникът му И. Б. е продължил това владение и го е упражнявал до кооперирането им. Въз основа на така установените факти е направен извод, че искът е неоснователен, тъй като не се установява наследодателят М да е бил собственик на имотите към момента на откриване на наследството останало от него, който момент предхожда този на обобществяването им.
В касационната жалба е изведен като решаващ за спора въпросът за това дали владението осъществявано от общия наследодател, се присъединява към владението на всеки от наследниците му или ползва само този от тях, който го е продължил не е решаван от съда.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
Съдът се е произнесъл по въпроса дали общия наследодател е придобил вещни права върху имотите към момента на настъпване на смъртта му. Този е решаващия въпрос за изхода на спора. Обсъдения въпрос за присъединяване на владението не е решаващ за изхода на установителния иск и той е решен при правилно приложение на закона.
Владението се присъединява от субекта, който е продължил да го осъществява. В случая започнатото владение от М. Б. е продължено от сина му И. Б. Правилно съдът се е позовал на законоустановената презумпция в чл. 69 ЗС, че който владее се предполага да владее за себе си до доказване на противното. Презумпцията не е била оборена, поради което в резултат на осъществяваното и присъединено владение, правните му последици са настъпили в имуществената сфера на сина И. Б.
С решението е разрешен и процесуален въпрос за разпределение на доказателствената тежест за установяване, че правото на собственост върху имотите, предмет на исковете, е принадлежало на общия наследодател. Процесуалният закон е приложен правилно. Съдът е приел, че ищцата не установява, наследодателят й да е бил собственик на имотите към момента на смъртта му. След като ищцата не е твърдяла на какво основание наследодателят й е придобил вещни права върху имотите, а претендира права придобити по наследяване, тя носи доказателствената тежест за този факт.
Ответниците не се позовават на наследствено правоприемство, а на присъединяване на владение, поради което е следвало да установят тези факти.
Предпоставката по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационна проверка е налице, когато разрешените от съда материални или процесуални въпроси се решават различно от съдилищата. За да е налице различно разрешаване на въпросите, следва съдът да се е произнасял по правен въпрос, обуславящ изхода на делото, в противоречие с дадено разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено при сходна фактическа обстановка. Позоваването на представените решения на ВКС е некоректно, тъй като в първото от тях не е било спорно, че общият наследодател е бил собственик на земеделските имоти, а разрешеният въпрос е бил за това дали негови низходящи са владели имотите му за себе си и са му противопоставили това владение, т. е. дали са се осъществили всички елементи от фактическия състав на давностното владение до кооперирането им и дали това владение било противопоставено на собственика – в този смисъл е решение № 854 от 11.10.1999 г. на ВКС, ІІ г. о. Неотносимо е и решение № 1* по гр. д. № 2* на ВКС,V г. о. тъй като с него е разрешен въпроса за продължителността на давностния срок до момента на кооперирането на земите, дали е 20 годишния по чл. 37 ЗД или следва да се определи този срок по чл. 79, ал. 1 ЗС във вр. с § 4 от ПЗР на ЗС. Некоректно е позоваването и на решение № 189 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 1760/08 г. на ВКС ІІ г о. тъй като въпросът за придобиване на вещни права, върху недвижим имот е разрешен с оглед прилагане закона за уреждане собствеността на дадени или заети места за жилища на бездомници.
Позоваването на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК е формално, тъй като не е посочено, кой е разрешеният от съда въпрос, от значения за крайния изход на спора, който да има значение и за точното прилагане на закона.
При проверка на решението съобразно релевираните с касационната жалба предпоставки за допускане на касационна проверка не се установи да са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т т. 2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.05.2009 г. по гр. д. № 1111/2008 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.