О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София 24.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 25/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Н. З., гр. С., срещу въззивно решение от 06.10.2008г. по гр.д. № 2448/2006г. на Софийския градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за решаване на въпроса за активната легитимация в противоречие с трайната съдебна практика без да бъде упражнен косвен контрол, че имотът се явява реституиран ex lege с влизане в сила на ЗВСОНИ. Не е доказано обстоятелството, че няма обезщетение и така незаконосъобразно е прието, че са налице предпоставките на ЗВСОНИ. Така е постановено решение в противоречие с практиката на ВКС относно задължителната преценка от страна на решаващия съд за наличието или отсъствието на материалноправните предпоставки на чл.1 ЗВСОНИ.
Ответниците по касация С. М. Й. и М. Е. М., оспорват жалбата в писмен отговор по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение от 03.07.2006г. по гр.д. №1271/2004г. на ВКС е отменено решението на Софийския градски съд по гр.д. № 2228/2004г. в частта, с която е отхвърлен искът по чл.108 ЗС, предявен от С. М. Й. и М. Е. М. срещу З. Н. З. и Р. Б. С. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане с обжалваното решение е отменено решение от 13.06.2001г. по гр.д. № 4439/2000г. на Софийския районен съд и е постановено друго, с което е уважен искът с правно основание чл.108 ЗС, предявен от С. М. Й. и М. Е. М. срещу З. Н. З. и Р. Б. С. по отношение на недвижим имот – празно дворно място, находящо се в гр. С., бул.”Ц”, цялото с площ 1320 кв.м., съставляващо имот пл. №4, кв.95 по плана на гр. С..
В. съд е приел, че са налице предпоставките на чл.1 ЗВСОНИ за реституция по отношение на процесния имот в лицето на ищците в качеството им на наследници на лицето, от което имотът е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС. Имотът съществува реално в границите, в които е отчужден и няма пречки за неговата реституция. По спорните в производство въпроси въззивният съд е приел, че е налице идентичност между отчуждения и процесния имот, както и между лицата, от които е отчужден и наследодателя на ищците. Възраженията на ответниците, че имотът е придобит от Р. С. по наследство, която впоследствие го е прехвърлила на З. З. , са приети за неоснователни с оглед писмените доказателства, установяващи, че имотът по крепостния акт на праводателя на С. е различен от процесния.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд. Това е така, защото по въпросът за обезщетяване при отчуждаване, касаторът въвежда едва с касационната жалба. Този въпрос не е повдиган като спорен по делото, в т.ч. и при разглеждането на делото пред ВКС при първото касационно производство. Той не е и релевантен за изхода на делото, тъй като не е в предмета на спора и не може да обоснове приложимост на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Приложените решения на ВКС, касаещи земеделската реституция, реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и пр., както и относно нищожността на административните актове са неотносими към разглеждания случай при който реституцията не се основава или предпоставя от административна процедура.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Не се претендират разноски от ответниците по касация в настоящото производство, поради което и такива не следва да им се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.10.2008г. по гр.д. № 2448/2006г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: