О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София, 14.07.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№438 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №612 от 28.12.08г. по гр.д. №496/08г. на Смолянския окръжен съд е оставено в сила решение №319 от 27.05.08г. по гр.д. №212/07г. на Смолянския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Г. С. Б. срещу община С. положителен установителен иск – да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на апартамент №16А, вх. Б, ет.3, в жилищен блок ДЦ 43, построен в УПИ – І-33, кв.5 по плана на гр. С., със застроена площ на апартамента от 40,24 кв.м.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че Г. С. Б. и бившият и съпруг И са били настанени под наем в държавен апартамент №16 от описаната по-горе жилищна сграда, със застроена площ от 79,52 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения. При развода им през 1986г. жилището е било разпределено за ползване от двамата бивши съпрузи. Г. Б. е закупила цялото жилище със заповед №881/08.06.1990г. на председателя на ИК на ОбНС С. и договор от 14.06.1990г. С влязло в сила решение №1047 от 20.12.94г. по гр.д. №926/94г. на Смолянския окръжен съд, постановено по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен от И. Х. В. срещу Г. С. Б. и общински съвет гр. С., заповедта и договорът са обявени за нищожни поради противоречието им със закона – чл.117, ал.5 от НДИ /отм./, който въвежда забрана за изкупуване на държавно жилище само от единия от наемателите. Със съдебното решение е постановено всяка от страните да върне на основание чл.34 от ЗЗД това, което е получила при продажбата. На 29.01.96г. община С. е разкрила спестовен влог на името на Г. С. С. в „Б” ЕАД, ФЦ С. , по който е превела сумата от 20775лв. – неденоминирани, представляващи продажната цена на апартамента. Сумата не е била изтеглена от титуляра на влога. Прието е за установено и това, че въпреки фактическото обособяване на две отделни жилища от бившия апартамент №16, липсва одобрен архитектурен проект за това преустройство.
При тези данни въззивният съд е приел, че ищцата не е станала собственик нито на целия апартамент №16, нито на процесната част от него, която е предмет на правния спор по делото. О. е изпълнила задължението си да върне получената продажна цена, като я е превела на спестовен влог на името на ищцата. Обстоятелството, че тя не е изтеглила сумата е ирелевантно за спора за собственост.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. С. Б.. В нея тя поддържа тезата си, развита в инстанциите по същество, че решението на Смолянския окръжен съд по чл.26, ал.1 от ЗЗД не произвежда правно действие преди да бъде върната получената продажна цена на апартамента. Според жалбоподателката, община С. не е изпълнила коректно задължението си по съдебното решение да върне това, което е получила при продажбата, тъй като не я е уведомила, че е разкрила спестовен влог на нейно име. Счита, че по този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът в производството – община С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос е свързан с приложението на чл.34 от ЗЗД и съотношението му с чл.26 от ЗЗД. Този въпрос не е значим от гледна точка на развитието на правото, тъй като е изяснен в съдебната практика. По-специално – в практиката няма спор, че правните последици от решението по чл.26 от ЗЗД настъпват с влизането му в сила и не са обусловени от изпълнението на постановеното със същото решение връщане на даденото по чл.34 от ЗЗД. Между двете части на решението липсва връзка на обусловеност, каквато има например при решението по чл.362 от ГПК за обявяване на предварителния договор за окончателен, при условие ищецът да изпълни паричното си задължение. В случая силата на пресъдено нещо по иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД настъпва с влизането му в сила и не се влияе от изпълнението на задължението за връщане на получените при продажбата суми. Ищцата е могла да потърси тези суми своевременно и дори да се снабди с изпълнителен лист, в случай, че общината е отказала доброволно да и ги предаде. Тя обаче не остава собственик на апартамента до връщане на тези суми, както неправилно поддържа пред съда. По този въпрос няма колебание в съдебната практика, разглеждането му от ВКС по повод конкретния спор няма да допринесе с нищо за развитието на правото, ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №612 от 28.12.08г. по гр.д. №496/08г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: