Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
София, 10.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 5615 /2013 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 611 от 06.12.2013г.. по касационна жалба на МБАЛ [фирма] [населено място] е допуснато касационно обжалване на решение № 703/14.04.2013г. по гр.д.№ 710/2012г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2111 от 11.06.2010г. по гр.д.№ 2180/2008г. на Варненски РС, с което касаторът е осъден да предаде на П. М. С., В. Т. С. и М. К. Д., починала в хода на производството /на 03.05.2011г./, заместена от наследника си Н. П. М. поземлен имот 2563 по КП от 1976г., находящ се в м. „С.” в землището на [населено място] с идентификатор 10135.2555.330 с площ 3300 кв.м. по скица и решение № 164/14.07.1992г. на кмета на [община] и 2620 кв.м. по имотни граници съгласно протокол за въвод № 310 08.11.1993г. на [община].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ…, тъй като цялостното мероприятие ВМИ е изпълнено и е без значение, че не е реализирана онкологичната клиника, за която е отчуждаването, че към казуса е неприложимо ТР № 5 от 14.01.2013г. по т.д. № 5/2011г. и съдът е следвало да изпълни указанията на ВКС в отменителното решение за извършване на косвен съдебен контрол на решението за възстановяване на собствеността на ищците.
Ответникът по касация Н. М. излага становище за неоснователност на жалбата, тъй като дори съдът да бе извършил косвен контрол, то реституцията е законосъобразна, защото пътя, обслужващ гаражите е строен след влизане в сила на реституционния закон, без изменение на ген. плана на ВМИ за предвиждането му.
Ответниците П. С. и В. С. оспорват жалбата. Считат, че няма основание за извършване на косвен съдебен контрол на решението за реституция, но ако се приеме противното, пълномощникът им пледира че мероприятието, за което има отчуждаване не е реализирано, а гаражите, които не попадат върху процесния имот са строени след реституцията, а за пътя няма отреждане и е предвиден друг подход към гаражите.
Ответникът Н. М. пледира да се приложи ТР № 5/2013г. на ОСГК, или алтернативно ако съдът извърши косвен съдебен контрол да приеме, че върху имота не е реализирано никакво мероприятие към момента на влизане в сила на ЗВСНОНИ по ЗТСЕ….
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: следва ли да се извършва косвен съдебен контрол съгл. ТР № 6/2006г. ОСГК т.4 в исковото производство относно законосъобразността на административния акт за възстановяване на собствеността по ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ, когато трето лице неучаствало в административното производство противопоставя собствени права на реституираните собственици върху същия имот и приложимо ли е в този случай по-късно приетото ТР № 5/14.01.2013г. по т.д.№ 5/2011г.”
Тъй като положителните решения за реституция по административен ред не подлежат на обжалване по съдебен ред и те имат легитимиращ ефект за правото на собственост върху възстановените имоти, третите лица, които държат тези имоти могат да оспорват качеството на правоимащ на реституирания собственик, като правят възражение, че административния акт не е валиден, съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/1992г., или че не са налице материално правните предпоставки за реституция. Тези разяснения са дадени в т.4 от ТР № 6/2006г. на ОСГК. Те са мотивирани с това, че третото лице не е участвало в административното производство и по отношение на него административния акт, включително и съдебното решение по административния спор не го обвързва. Затова е призната възможността третите лица да се защитят, като оспорят и материалната законосъобразност на административния акт, включително и последиците от съдебното решение по административния спор, в който не са участвали.
Това разбиране е залегнало в приетия след това нов ГПК. Нормата на чл. 17, ал.2 ГПК задължава съда да се произнесе инцидентно по валидността на административен акт без оглед на обжалваемостта му, и за законосъобразността му, когато той се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Така се определи и нормативно предметът на косвения съдебен контрол. Той е не само за нищожност на административния акт, но и за материална незаконосъобразност, когато акта се противопоставя на трето лице, което не е участвало в административното производство по издаването и по обжалването му.
По ТР № 5/2011г. на ОСГК на ВКСД основният въпро е дали държавата е трето лице, след като административния орган, издал акта за реституция на земеделски земи и гори е част от структурата й. Възприе се разбирането, че държавата е трето лице за производството пред административния орган, ако акта не е бил обжалван, поради което в този случай е допустим косвен съдебен контрол в гражданското производство в пределите, посочени в нормата на чл. 17, ал.2 ГПК – за валидност и материална законосъобразност на административния акт. Принципа е, че косвен съдебен контрол е изключен, когато е проведен пряк съдебен контрол, предвид приетата нова правна уредба в АПК и ГПК. Съгласно чл. 177, ал.1 изр.2 АПК, решенията по административен спор, с които се изменя, или отменя административен акт имат действие за всички. Те са задължителни и за гражданския съд, съгл. чл. 302 от новия ГПК. Затова в мотивите на ТР № 5/2011г. на ОСГК е посочено, че т.4 от ТР № 6/2006г. на ОСТК е изгубило силата си когато е проведен пряк съдебен контрол на административния акт. Това обаче се отнася само за държавата, защото тя е участвала в административното съдебно производство чрез своите органи. Следва да се приеме, че се отнася и за лицата, които черпят права от нея, тъй като те не могат да имат повече права от праводателя си. За третите лица обаче, които не черпят права от държавата и са в държане на имота, противопоставяйки свои права на реституцията това не се отнася. Те не са участвали в административното производство по постановяването и обжалването на административния акт, а нормата на чл. 17, ал.2 ГПК задължава съда в тези случай да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, който има значение за гражданските права. При преценката дали е допустим косвен съдебен контрол следва да се държи сметка и за предметния обхват на решението на административния съд – на кой акт е проведен прекия съдебен контрол – дали това е акта, от който са възникнали реституционни права, или са последващи актове с друг предмет.
По касационната жалба:
С н.а. № 117,т.1/1949г. П. К. С. купува от цяла нива от 5,1 дка реална част от 3,1 дка. Към този момент тя е в брак с К. С. Я., сключен 1925г. и прекратен със смъртта му през 1977г. Тази част не е влязла в ТКЗС. Купеният имот е заснет в кадастралния план от 1956г. и от 1963г. с два планоснимачни номера 12837 и 12838, записани на двамата съпрузи. Заснет е в кадастралния план от 1969г. като имоти 53 и 54. отредени за терен за ВМИ. В плана на м.”Франга дере-м. Д. дере” от 1973г. те за заснети като имот 2563. Със заповед № 194/05.11.1969г. е отчужден имот с 3,3 дка. за онкологично отделение към ВМИ. Теренът е оценен с протокол № 169/21.10.1969г. С решение № 164/14.07.1992г. на кмета е отменено отчуждаването и е възстановена собствеността на наследници на П. С., като в мотивите на решението е посочено, че мероприятието, за което е отчужден имота не е реализирано. Към момента на издаване на решението, видно от мотивите му, се изграждат временни гаражни клетки, които не са по предназначение и без строително разрешение, за което кметство „Простор” е предупредило ВМИ с писмо № Т.-162/20.04.1992г. да се спре строителството, което е в нарушение на чл. 116 З.. Имотът е деактуван със заповед № 742/28.09.1993г., върху която е отразено възстановяване на получената като обезщетение сума /л.76 от делото на РС/. С протокол № 310/08.11.1993г. е извършен въвод във владение, в който е отразено, че по имотни граници възстановеният имот е 2 620 кв.м. Със заповед № 362/15.08.2005г. е попълнен кадастралния план с възстановения имот 2563.
Предмет на адм.д.№ 819/1993г. на ВС е заповед на областния управител № 221/12.10.1992г., с която е отменено решение № 164/14.07.1992г. на кмета за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността. Тази заповед е прогласена за нищожна поради липса на компетентност на областния управител да извършва административен контрол на позитивно решение по чл.4 от ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ..
За втори път областния управител е отменил решение № 164/14.07.1992г. на кмета за отмяна на отчуждаването със свое решение № РД-1100/13/27.03.1995г. с мотив, че върху имота са изградени гаражи. С решение № 4936/29.10.1998г. по адм.д.№ 3908/1995г. на ВАС е отменено решението на областния управител с мотив, че мероприятието, за което е отчужден имота – онкологична клиника не е реализирано. Съдът е посочил, че и отреждането за улица-тупик със заповед № 19/29.02.1979г. също не е реализирано и това е основание да се отмени отчуждаването.
Регулационния план от 1976г. предвижда терен за ВМИ, в който са изчертани бъдещите корпуси и алеи, които ги обслужват. От заключението на първата тройната СТЕ, приета от въззивната инстанция се установява, че със заповед № 19/1976г. е предвидено ситуиране на онкологична клиника върху процесния имот, която не е изградена. С протокол от 06.07.1988г. на СТСУА /НС/ се разрешава проектиране на временни гаражи до построяване на клиниката за около 30 превозни средства. На 18.08.1988г. е издадена виза за проектиране. Видно от заповедта за деактуване, изграждането на временните гаражи е започнало към 14.07.1992г. ЗВСНОНИ по З.,ЗПИНМ.. влиза в сила на 25.02.1992г. Гаражите са изградени като незаконен строеж, който е узаконен с Акт за узаконяване № 145/29.05.1998г. Те са извън процесния имот. Съобразно проекта за гаражите, подхода и входа за тях е от север, от улицата. На место обаче е реализиран подход за гаражите от юг от към двора на болницата. Пътят, който осигурява този подход съвпада с част от процесния имот с площ 164 кв.м. Актът за узаконяване е само за гаражите, а окомерната скица в него показва входа от север. Обслужващият път, който засяга процесния имот не е описан и показан в акта за узаконяване. Тройната СТЕ, приета в съдебно заседание на 20.06.2012г. не е намерила писмени доказателства за това кога е изграден този обслужващ гаражите вътрешен асвалтов път. Той не е част от предвиденото мероприятие гаражи, но попада в терена, отреден за ВМИ и ги обслужва. Гаражите и обслужващия път са заснети в плана през 1994г., когато е заснета инженерната инфраструктура на Медицинския комплекс. Според вещите лица, отреждане за обслужващ път не може да има, тъй като той е част от отреждането за ВМИ.
РС е уважил предявения ревандикационен иск, като е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот на основание наследство и реституция по ЗВСНОНИ, за която са налице предпоставките, тъй като върху имота не е реализирано строителство и поради това ответникът ползва имота без основание
Първото въззивно решение е отменено с решение № 91/01.03.2012г. по гр.д.№ 461/2011г. на ВКС І гр.о. с указания да се извърши косвен съдебен контрол за наличие на предпоставките за възстановяване правото на собственост, тъй като ответника не е участвал в административното производство.
При новото разглеждане на делото съдът е приел, че не следва да извършва косвен съдебен контрол въпреки указанията в отменителното решение, защото по-късно е постановено ТР № 5/13.01.2013г. по т.д.№ 5/2011г. на ОСГК на ВКС, с което се прието, че държавата е обвързана от съдебното решение по административното съдебно производство, по което е извършен пряк съдебен контрол, поради което в гражданското производство е недопустимо да се извършва косвен съдебен контрол..
Този извод е неправилен, защото е постановен в противоречие с процесуалните правила. Тъй като делото е за втори път пред касационната инстанция, и предвид отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване настоящата инстанция разглеждайки спора по същество намира следното
Решение № 164/14.07.1992г. на кмета, с което е отменено отчуждаването и е възстановена собствеността на наследници на П. С. е позитивно и не е подлежало на обжалване, респективно то не е било предмет на пряк съдебен контрол. По адм.д.№ 819/1993г. на ВС е прогласена за нищожна заповед на областния управител № 221/12.10.1992г. за отмяна на решението на кмета за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността поради липса на компетентност на областния управител да извършва административен контрол на позитивно решение по чл.4 от ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ.. По адм.д. № 3908/1995г. с решение № 4936/29.10.1998г. е отменено решение № РД-1100/13/27.03.1995г. за отмяна на решението на кмета, т.е. на позитивното решение. Без значение е обстоятелството, че в мотивите на второто административно решение съдът се е занимал и с въпроса дали са налице предпоставките за реституция. Мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо и те се отнасят за друг админисративен акт, който не е подлежал на съдебен контрол. И в двата случая съдебен контрол е проведен на решението на областния управител, а не на кмета за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността. Затова неправилно въззивния съд е приел, че е бил извършен пряк съдебен контрол, поради което е недопустим косвен съдебен контрол на решението на кмета.
По същество при извършване на косвения съдебен контрол и преценка на доказателствата, съдът намира, че предпоставките за реституция са доказани. Ищците се легитимират като собственици на имота, за който е отменено отчуждаването на основание покупко-продажба и наследство. Имота е отчужден за обществено мероприятие през 1976г. – откологичен корпус, което е безспорно, че не е реализирано. Върху процесния имот не попада и допълнително предвиденото през 1988г. мероприятие „гаражи”. Изграждането им е започнало преди влизане в сила на ЗВСНОНИ по З.. Вътрешният път към тях обаче не е част от това предвидено през 1988г. Гаражите са предвидени по проект с вход от север с подход от северния път и така са узаконени през 1998г. Към момента на влизане в сила на ЗВСНОНИ по З… – 15.02.1992г. процесния имот е бил извън оградата на ВМИ и е незастроен, т.е. върху него не е реализирано нито първото предвидено мероприятие – онкологична клиника, за което е отчужден имота, нито е засегнато от допълнително предвидените гаражи. Затова правилно е реституиран и за него няма основание да се приеме, че не е подлежал на реституция.
Като краен резултат, въззивното решение е правилно, поради което ще се остави в сила по изложените по-горе мотиви.
С отделна касационна жалба е обжалвано и решение № 1066 от 20.05.2013г. по гр.д.№ 710/2012г. на Варненски ОС, постановено по чл. 248 ГПК, с което касаторът е осъден да заплати деловодни разноски в размер на 1750 лв. Твърди се неправилност, защото не са били налице предпоставките на този текст, но не се сочи защо. Видно от л. 24 и 25 от въззивното дело, разноски са претендирани от Н. М., представен е договор за правна помощ и списък на разноските, а по същество предявеният иск е уважен, поради което ответникът МБАЛ [фирма] е носила отговорност за разноските на основание чл. 78, ал.2 ГПК.
За настоящото производство ответниците по касация също са направили искане за присъждане на разноски Н. М. е представил списък за разноските за настоящата инстанция и договор за правна помощ за 2700 лв. Владимир С. претендира разноски и е представил списък за разноските и договор за прана помощ за 1500 лв. Предвид резултата по спора, тези суми следва да се присъдят.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 703/14.04.2013г. по гр.д.№ 710/2012г. на Окръжен съд – Варна и решение № 1066 от 20.05.2013г. по същото гражданско дело, постановено по чл. 248 ГПК
Осъжда Многопрофилна болница за активно лечение „Света М.” [населено място] да заплати деловодни разноски за настояща инстанция на Н. П. М. в размер на 2700 лв., а на В. Т. С. – 1500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: