Определение №67 от 11.2.2013 по ч.пр. дело №30/30 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

определение по ч.гр.д.№ 30 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 67

[населено място], 11, 02, 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 30 по описа за 2013 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Р. Л. срещу определение № 415 от 14.10.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто г.о., постановено по гр.д.№ 871 от 2011 г., с което е оставена без разглеждане молбата на В. Л. за отмяна на влязло в сила решение № 200 от 24.06.2009 г. на Софийския градски съд по гр.д.№ 1385 от 2009 г., касационната жалба срещу което не е допусната до разглеждане с определение № 322 от 01.04.2010 г. на ВКС, Трето г.о. по гр.д.№ 48 от 2010 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Ответницата по частната жалба Ю. Н. А. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /молител по делото за отмяна на влязло в сила съдебно решение/, в срока за обжалване, посочен в чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на състав на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Отмяната по чл.303 и сл. от ГПК е извънреден способ за контрол върху влезли в сила неправилни съдебни решения и като такъв се допуска само при посочване от молителя и наличие на някое от изчерпателно изброените в чл.303 и чл.304 от ГПК основания. В случая такова основание не е било посочено от молителя. Част от твърденията на молителя са за неистинност на показанията на свидетели, на заключение на вещо лице и за престъпни действия на представител на ответницата, които биха се покрили с основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, ако бяха установени по надлежния ред. Молителят обаче нито твърди, нито е представил доказателства за установяването им по надлежния ред /с влязла в сила присъда или с решение по чл.124, ал.5 от ГПК/. Останалите посочени от молителя обстоятелства касаят неправилността на решението /твърдения за допуснати процесуални нарушения от съда и за необоснованост на решението/ и като такива също не се покриват от нито едно от основанията на чл.303, ал.1 от ГПК за отмяна. Поради това определението на ВКС, Четвърто г.о., с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 415 от 14.10.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто г.о., постановено по гр.д.№ 871 от 2011 г., с което е оставена без разглеждане молбата на В. Р. Л. за отмяна на влязло в сила решение № 200 от 24.06.2009 г. на Софийския градски съд по гр.д.№ 1385 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top