О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.67
гр. София, 11.02.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 04 февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3251/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на И. В. В. от [населено място] срещу решение №1090 от 15.06.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №3064/2012г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 04.06.2012 г.на Софийски градски съд по гр.д. №11458/2011 г. , В ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] –София с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ за разликата между присъденото от двете инстанции обезщетение в размер на 45000 лева и общопретендираната сума от 80 000 лева. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска като основателен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение в обжалваната част, с която се потвърждава първоинстанционното в частта , с която е отхвърлен прекият иск на касатора срещу застрахователя срещу риск „Гражданска отговорност” на МПС на прекия причинител на неимуществените вреди за сумата над 45000 лева до пълнопредявения размер от 80 000 лева, съдът е приел, че на ищеца са причинени виновно травматични увреждания в следствие на ПТП от 22.06.2011 г. от страна на Л. Л. като водач на лек автомобил „Шевролет Авео” ” с рег. [рег.номер на МПС] . Водачът на застрахованото МПС не е пропуснал пострадалата да премине по пешеходната пътека в качеството й на пешеходец. Налице е задължителна застраховка на последния срещу риск „ГО” в ответното дружество , за периода обхващащ и датата на настъпване на вредоносното деяние.
Причинени са: контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на лява очна орбита, счупване дъгата на лявата слепоочна кост, счупване на 5-то ребро, счупване на лявата лъчева кост и болезнени мекотъканни увреждания. Проведени са две операции на лъчевата кост. Възстановителният период е продължил шест месеца, като през първите три ищцата е търпяла особено интензивни болки.
С оглед внезапното пресичане от пострадалата ищца на пътното платно, без да се съобрази с преминаващия автомобил скоростта и интензивността на движението, въпреки че е имала възможност да стори това и да избегне удара, съдът е преценил съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат в степен на 1/4. Ето защо, с оглед изложените по-горе конкретни увреждания ищецът е претърпял болки и страдания, които подлежат на репариране в общ размер на 60 000 лева и с оглед 1/4 съпричиняване се дължи обезщетение в размер на 45 000 лева, за които ответникът-застраховател следва да отговаря при условията на функционалната отговорност по чл.226 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на причиняването-22.06.2011 г. до окончателното плащане.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не формулира прецизно значим за спора правен въпрос, но вместо това навежда оплаквания за неспазване критериите за определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД. Сочи, че въпросът се решава различно от съдилищата и че се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед наличието на задължителна тълкувателна практика по въпроса за начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост / чл.52 ЗЗД/ -ППВС 4/68 и липсата на противоречие на обжалваното решение със същата, то не е налице основание за допускане до касация по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. / в този смисъл: ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010/.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №№1090 от 15.06.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №3064/2012г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.