Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 12.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 492 /2014 г.:
Производство по чл. 274,ал.2,изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 508 от 29.10.2013 г. по гр.д. № 6416 /2013 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 295 от 11.03.2013 г. по ч.гр.д. № 91 /2013 г. на Разградския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 314 от 28.01.2013 г. по гр.д. № 1130 /2012 г. на Разградския районен съд за допускане на предварително изпълнение на решението по същото дело в частта, с която са уважени субективно и обективно съединени искове за трудови възнаграждения.
Съставът на ВКС е приел, че всеки от субективно и обективно съединените искове по чл.242 КТ е с цена под 5 000 лева, поради което и на основание чл.274,ал.4 вр. чл.280,ал.2 ГПК частната жалба е процесуално недопустима.
Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, т.к. предмет на касационната проверка е неимуществен правен спор, касаещ предварителното изпълнение на съдебно решение.
Насрещните страни не са подали отговор на частната жалба.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима: подадена е от страна по делото в срок срещу преграждащо определение, постановено за пръв път от ВКС и е редовна.
По основателността:
Частната жалба е неоснователна по съображенията, изложени от състава на ВКС, към които настоящият състав може да препрати по реда на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК:
Обжалваното определение на Разгр.ОС е въззивно, постановено на основание чл.244 ГПК по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснал предварително изпълнение на първоинстанционно решение, с което е уважил искове за трудови възнаграждения и лихви върху тях.
Тези искове са за парични вземания, съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК цената на всеки от тях е в размер на търсената сума, цената на всеки от исковете е по-ниска от 5 000 лева (най-високата е 1 266.32 лева).
Съгласно чл.274,ал.4 ГПК (в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г.) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
С тази разпоредба законодателят е ограничил обжалването на част от въззивните определения (по чл.274,ал.3 ГПК) – тези, постановени по въззивни дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
С това е установена препратка към разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК съгласно която (в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., в сила от същия ден) когато цената на иска е по-ниска от 5 000 лева, въззивните решения не подлежат на касационно обжалване.
Т.е. критерият е дали исковете са оценяеми и каква е тяхната цена (по-ниска от 5 000 лева или по-висока), а не по какъв процесуален въпрос се е произнесъл въззивният съд в обжалваното определение. Поради това доводът на частният жалбоподател е неоснователен.
Поради което и т.к. не се спори и е установено, че първоинстанционният съд се е произнесъл по съединени искове за трудови възнаграждения и лихви върху тях (по т.нар. „парични искове”), всеки от които е оценяем съгласно чл. 69,ал.1,т.1 ГПК – цената на всеки от тях е в размер на търсената сума и е по-ниска от 5 000 лева (най-високата е 1 266.32 лева), съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК следва извод, че въззивното решение, постановени по тези искове не би подлежало на касационно обжалване, от което и съгласно правилото на чл.274,ал.4 ГПК следва, че определенията на въззивния съд, постановени по частна жалба срещу първоинстанционни определения по това дело, не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд.
Поради което частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 508 от 29.10.2013 г. по гр.д. № 6416 /2013 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.