2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
С., 12.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1382/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалби на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1784 от 29.08.2013 г.по гр.д.№58/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №1526 от 10.08.2012 г. по т.д. №417/ 2009 г. на СГС, с което е отхвърлен иска, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] по чл. 262 ал. 2, вр. чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД, предявен като частичен за сумата 138 433.45 лв. с ДДС, представляваща част от неприспаднат аванс, платен за І етап на строителството на обект „Корабен претоварен комплекс”, със законната лихва, и иска за 24 960.92 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 19.01.2008 г. до предявяване на иска, с оплакване за незаконосъобразност. В Изложение на касационни основания жалбоподателят сочи, че при въведено във въззивната жалба оплакване за нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада, неправилно въззивният съд е приел, че това не е препятствало правото на ищеца на защита и в противоречие с т.2 на ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК не е изпълнил задължението за даване на указания на страните да предприемат съответните процесуални правила по посочване на доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие на доклад – въззивният съд не е извършил необходимите действия по установяване на фактите. Затова по въпроса: задължен ли е въззивният съд да даде указания на страните за предприемане на процесуални действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие на доклад, като решен в противоречие с т.2 на ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, иска да се допусне касационно обжалване. Обосновава, че решението е необосновано и неправилно по решения правен въпрос от значение за изхода на делото, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: дали ищецът е неизправна страна по отношение на предаване на проектната документация, което освобождава ответника от последиците на собствената му забава. Сочи че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си представените от страните доказателства от значение за решаващите изводи; Всяка забава на кредитора ли освобождава длъжника от отговорност и Налице ли е забава на кредитора при непредаване на строителна документация, ако длъжникът желае да изпълни преждевременно етап от строителния процес, в нарушение на утвърдения строителен график и без надлежно одобрена промяна затова в строителните книжа и договора. Представя копие от Р. №66 от 05.07.2012 г. по т.д.№ 376/2011 г. на ВКС, І т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява по искането за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните три въпроса в края на Изложението, не са обусловили правните изводи на съда, както и че основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не е налице. По изведения процесуалноправен въпрос относно доклада по чл. 146 ГПК счита, че въззивното решение е съобразено с ТР№1/2013г.на ВКС, ОСГТК, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, предявени като частични, цената на всеки от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена в срок и редовна.
По въпроса задължен ли е въззивният съд да даде указания на страните за предприемане на процесуални действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие на доклад, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съгласно т.2 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Когато страната прави оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, не извършва нов доклад по чл. 146 ал. 1 ГПК, тъй като дейността му не е повторение на действията, дължими от първата инстанция. При съдържащи се във възивната жалба доводи за нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд следва да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото, и дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266 ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.
Жалбоподателят във въззивната жалба, като е направил оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение във връзка с доклада, изразяващо се в неизготвен доклад, поради което е твърдял, че се препятства възможността правилно да организира защитата си, е обосновал доводи за превратно тълкувани доказателства и за неправилност и необосновоност на определени фактически и правни изводи при обсъждане на доказателствата. Тъй като във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за несъбрани доказателства, нито искане за допускане на доказателства, непредставени от ищеца поради пропуск на първоинстанционния съд относно доклада по чл. 146 ГПК, въззивната инстанция не е имала задължение да даде указания на ищеца относно възможността да предприеме процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснал да извърши в първата инстанция поради отсъствие на доклад и дадени указания.
По въпроса: следва ли въззивният съд да обсъди представените от страните доказателства. Безпротиворечива е съдебната практика за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, като обсъди всички доказателства, както и доводите и възраженията на страните. В съответствие с тази практика въззивният съд е изложил подробни съображения, с което е обсъдил правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните.
Останалите изведени от жалбоподателя въпроси: дали ищецът е неизправна страна по отношение на предаване на проектната документация, което освобождава ответника от последиците на собствената му забава; всяка забава на кредитора ли освобождава длъжника от отговорност и налице ли е в случая забава на кредитора при непредаване на строителна документация, са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от доказателствата и от тълкуването им от съда, а съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. По тези въпроси жалбоподателя не доказва да е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, нито излага съображения защо счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК, което основание не е налице с оглед указанията,съдържащи се в т. 4 от ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
По искането за разноски за касационната инстанция: с оглед изхода на делото по искането за допускане на касационно обжалване жалбоподателят дължи разноски на ответника по жалбата. Молбата от 02.02.2015 г. на жалбоподателя за намаляване на разноските поради прекомерност на основание чл.78 ал. 5 ГПК, е неоснователна. При искове с цена:138 433 лв. първия и 24 960 лв. – втория: общо за 163 393 лв., адвокатското възнаграждение на ответника по касационната жалба, определено по чл.8 ал.2 т.4 от Наредба №1/09. 07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Д.в. бр.64/23.07.2004) е 5431.79 лв., а ответникът по жалбата претендира разноски 5000 лв., за които е доказал, че са направени, съгласно Договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1784 от 29.08.2013г. по гр.д. №58/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 5000 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………..
С.…………………2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1382/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалби на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1784 от 29.08.2013 г.по гр.д.№58/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №1526 от 10.08.2012 г. по т.д. №417/ 2009 г. на СГС, с което е отхвърлен иска, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] по чл. 262 ал. 2, вр. чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД, предявен като частичен за сумата 138 433.45 лв. с ДДС, представляваща част от неприспаднат аванс, платен за І етап на строителството на обект „Корабен претоварен комплекс”, със законната лихва, и иска за 24 960.92 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 19.01.2008 г. до предявяване на иска, с оплакване за незаконосъобразност. В Изложение на касационни основания жалбоподателят сочи, че при въведено във въззивната жалба оплакване за нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада, неправилно въззивният съд е приел, че това не е препятствало правото на ищеца на защита и в противоречие с т.2 на ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК не е изпълнил задължението за даване на указания на страните да предприемат съответните процесуални правила по посочване на доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие на доклад – въззивният съд не е извършил необходимите действия по установяване на фактите. Затова по въпроса: задължен ли е въззивният съд да даде указания на страните за предприемане на процесуални действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие на доклад, като решен в противоречие с т.2 на ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, иска да се допусне касационно обжалване. Обосновава, че решението е необосновано и неправилно по решения правен въпрос от значение за изхода на делото, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: дали ищецът е неизправна страна по отношение на предаване на проектната документация, което освобождава ответника от последиците на собствената му забава. Сочи че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си представените от страните доказателства от значение за решаващите изводи; Всяка забава на кредитора ли освобождава длъжника от отговорност и Налице ли е забава на кредитора при непредаване на строителна документация, ако длъжникът желае да изпълни преждевременно етап от строителния процес, в нарушение на утвърдения строителен график и без надлежно одобрена промяна затова в строителните книжа и договора. Представя копие от Р. №66 от 05.07.2012 г. по т.д.№ 376/2011 г. на ВКС, І т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява по искането за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните три въпроса в края на Изложението, не са обусловили правните изводи на съда, както и че основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не е налице. По изведения процесуалноправен въпрос относно доклада по чл. 146 ГПК счита, че въззивното решение е съобразено с ТР№1/2013г.на ВКС, ОСГТК, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, предявени като частични, цената на всеки от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена в срок и редовна.
По въпроса задължен ли е въззивният съд да даде указания на страните за предприемане на процесуални действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие на доклад, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съгласно т.2 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Когато страната прави оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, не извършва нов доклад по чл. 146 ал. 1 ГПК, тъй като дейността му не е повторение на действията, дължими от първата инстанция. При съдържащи се във възивната жалба доводи за нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд следва да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото, и дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266 ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.
Жалбоподателят във въззивната жалба, като е направил оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение във връзка с доклада, изразяващо се в неизготвен доклад, поради което е твърдял, че се препятства възможността правилно да организира защитата си, е обосновал доводи за превратно тълкувани доказателства и за неправилност и необосновоност на определени фактически и правни изводи при обсъждане на доказателствата. Тъй като във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за несъбрани доказателства, нито искане за допускане на доказателства, непредставени от ищеца поради пропуск на първоинстанционния съд относно доклада по чл. 146 ГПК, въззивната инстанция не е имала задължение да даде указания на ищеца относно възможността да предприеме процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснал да извърши в първата инстанция поради отсъствие на доклад и дадени указания.
По въпроса: следва ли въззивният съд да обсъди представените от страните доказателства. Безпротиворечива е съдебната практика за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, като обсъди всички доказателства, както и доводите и възраженията на страните. В съответствие с тази практика въззивният съд е изложил подробни съображения, с което е обсъдил правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните.
Останалите изведени от жалбоподателя въпроси: дали ищецът е неизправна страна по отношение на предаване на проектната документация, което освобождава ответника от последиците на собствената му забава; всяка забава на кредитора ли освобождава длъжника от отговорност и налице ли е в случая забава на кредитора при непредаване на строителна документация, са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от доказателствата и от тълкуването им от съда, а съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. По тези въпроси жалбоподателя не доказва да е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, нито излага съображения защо счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК, което основание не е налице с оглед указанията,съдържащи се в т. 4 от ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
По искането за разноски за касационната инстанция: с оглед изхода на делото по искането за допускане на касационно обжалване жалбоподателят дължи разноски на ответника по жалбата. Молбата от 02.02.2015 г. на жалбоподателя за намаляване на разноските поради прекомерност на основание чл.78 ал. 5 ГПК, е неоснователна. При искове с цена:138 433 лв. първия и 24 960 лв. – втория: общо за 163 393 лв., адвокатското възнаграждение на ответника по касационната жалба, определено по чл.8 ал.2 т.4 от Наредба №1/09. 07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Д.в. бр.64/23.07.2004) е 5431.79 лв., а ответникът по жалбата претендира разноски 5000 лв., за които е доказал, че са направени, съгласно Договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1784 от 29.08.2013г. по гр.д. №58/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 5000 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: