3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
[населено място], 12.02.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на пети февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2037/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. С. против решение № 578/14.03.2017 г. по т.д.№ 4238/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 08.06.2016 г. по гр.д.№ 8605/ 2013 г. на Софийски градски съд , в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение, за отхвърляне иска на касатора против [фирма] , с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм. / за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди , в причинна връзка с ПТП от 05.04.2013 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответника автомобил , над присъдената сума от 40 000 лева и до претендираните 60 000 лева. Касаторът счита, че неправилно и в противоречие с чл.51 ал.2 ЗЗД съдът е отчел наличие на съпричиняване от 1/3 , въпреки недоказаност на обстоятелството мястото на ищеца да е било снабдено с предпазен колан, липса на пълно и главно доказване на факта, че не е ползвал такъв колан , както и недоказаност ,че получените увреди не биха настъпили и ако би ползвал такъв.Страната се позовава на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, досежно разпределението на доказателствената тежест, тъй като такава въззивният съд е вменил на ищеца, относно факта на ползване на предпазен колан. Пълно и главно доказване на предпоставките за съпричиняване,според страната, носи единствено ответника, като извличащ полза от същото.
Ответната страна – [фирма]- не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Касационните доводи са относими единствено към приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, тъй като, при предявен иск за сумата от 60 000 лева, всяко от съдилищата – СГС и САС – е приело справедлив размер на дължимо за причинените увреди обезщетение в размер от 60 000 лева и намалил същото до 40 000 лева, предвид 1/3 съпричиняване, поради неползван от пострадалия предпазен колан.Въззивният съд се е позовал на заключението на съдебно-медицинската експертиза, в която вещото лице сочи, че нито от медицинската документация по делото, нито от допълнително предоставена му такава , са установими следи по тялото на Н. С., от които да се съди, че по време на ПТП е бил с поставен предпазен колан. При разпит в съдебно заседание от 30.09.2014 г., вещото лице е посочило за малко вероятно, ако е бил с колан, да удари главата си в предното стъкло и да получи съответните белези, както и че при поставен колан лицето на пострадалия не би могло да се удари в странично стъкло. Показанията си вещото лице е съобразило с механизма на ПТП.Впрочем, последващо приета по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза е посочила, че преобладаващите увреди върху ищеца са могли да се получат именно от удар в предното стъкло, предвид механизма на ПТП , започнало с челен удар в бетонна колона, едва след което автомобилът се е завъртял и ударил странично,перпендикулярно , в задна част на друг, паркирал автомобил.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ По искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./, как се разпределя доказателствената тежест между страните, за установяване на съпричиняване и по-конкретно – ответникът ли трябва да доказва , че пострадалият е бил без предпазен колан или ищецът следва да установява, че е спазил законовите изисквания и е бил с поставен предпазен колан ? ; 2 / Може ли извода на съда , за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, да почива на предположения или е нужно същият да бъде доказан по категоричен начин, без каквито и да било съмнения ? Въпросите са обосновани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с формирана по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, както следва: по първи въпрос – реш. № 6 по гр.д.№ 53091/2015г. на ІІІ г.о., реш.№ 19 по т.д.№ 50177/2016 г. на ІV г.о. и реш.№ 27 по т.д.№ 457/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС , а по втори въпрос – реш.№ 99 по т.д.№ 44/2012 г. на ІІ т.о., реш.№ 98 по т.д.№ 596/2012 г. на ІІ т.о. и реш.№ 151 по т.д. № 1140/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Първият от въпросите кореспондира на касационния довод за неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, във връзка с възражението на ответника за съпричиняване от пострадалия, поради непоставен предпазен колан. Не е имало спор, като намирал се на предната седалка на автомобила, че мястото на ищеца е било снабдено с такъв. Въззивният съд, обаче, не е указал в тежест на ищеца установяване на съпричиняването, а изхождайки от принципно допустими косвени доказателства за непоставен предпазен колан, събрани с поставената от ответника съдебно-медицинска експекспертиза,е съобразил неопровергаването на това именно косвено доказателство от страна на ищеца. Впрочем, последният в нито един момент не е заявил категорично твърдение за ползван предпазен колан. Поради това, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий,с което отпада необходимостта от коментар на сочения допълнителен такъв.
Вторият от въпросите е относим към касационния довод за недоказана причинна връзка между увредите и непоставянето на предпазен колан,т.е.недоказаност на обстоятелството,че и с поставен такъв уврежданията биха настъпили. Като такова доказателство, обаче, следва да се възприеме изявлението на вещото лице от медицинската експертиза , което заявява, че малко вероятно / но без конкретни обстоятелства за съмнението, а само в презастраховане срещу абстрактната възможност и да не настъпят / е причинените на ищеца увреди да настъпят и при поставен предпазен колан.Реципрочно възпроизведено, това изявление е за преобладаваща сигурност в настъпването на вредоносния резултат,поради неползването на предпазен колан.Становището, съобразено и със заключението на комплексната – автотехническа и медицинска – експертиза, не е еднозначно с предположенията, визирани в цитираната от касатора задължителна съдебна практика.Поради това не следва да се счита обоснован общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 578/14.03.2017 г. по т.д.№ 4238/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ :
ЧЛЕНОВЕ :