О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 13.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.04.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. №836/2018 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба вх.№36282/22.12.2017г.,подадена от [фирма],гр.В.,чрез пълномощника му адвокат П. А.,против определение №3102/30.11.2017г. на Варненски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№2386/2017г. по описа на съда,с което се отменя определение №10767/18.10.2017г. по гр.д.№13682/2017г. по описа на Варненски районен съд и вместо него е постановено:допуска обезпечение на предявения по гр.д.№13682/2017г. по описа на Варненски районен съд,от Д. А. К. иск с правно основание член 40,ал.1 ЗУЕС за отмяна на взетите на 30.08.2017г./с участието на [фирма]/решения на общото събрание на етажната собственост на сграда с идентификатор 07598.305.407.1,находящо се в [населено място],обл.В., [улица],чрез налагане на обезпечителна мярка-спиране на изпълнението на всички обжалвани решения на общото събрание на етажната собственост от 30.08.2017г. на основание член 40,ал.3 ЗУЕС.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че въззивното определение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Д. А. К.,чрез пълномощника си адвокат К. И. М.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,а по същество счита жалбата за неоснователна.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви,въззивният съд,след като се е позовал на задължителна практика на ВКС-т. 3 на ТР№5/2014г.на ОСГК на ВКС-е посочил,че предпоставките за допускане на предвидената в член 40,ал.3 ЗУЕС обезпечителна мярка са аналогични на тези,установени в член 391,ал.1 ГПК,свързани с допустимостта на иска и вероятната му основателност,както и интерес от обезпечаването му-обезпечителната нужда.Съдът е констатирал,че искът е предявен от Д. К. лично/в качеството му на етажен собственик/ и като насрещна страна/ответник е посочено дружеството [фирма],като е уточнено,че се оспорват решенията на общото събрание на етажната собственост,оформени с протокол с избран управител на ЕС [фирма],т.е.искът е насочен срещу ответното дружество в качеството му на представител на етажните собственици в ЕС в съответствие с изискванията на член 41 във вр. с чл.23,ал.4 ЗУЕС,поради което е стигнал до извода,че предявеният иск отговаря на процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване и е допустим.Съдът е приел,че предявеният иск е и вероятно основателен,тъй като се подкрепя от представените с исковата молба убедителни писмени доказателства,а именно представените два протокола за взети решения на общото събрание на една и съща етажна собственост,в които е вписана една и съща дата на провеждане на събранията-30.08.2017г. и са с еднакво съдържание на дневния ред,но с различен резултат относно гласуваните решения,като са оспорени взетите решения на едно от събранията/с участието на етажния собственик [фирма]/,след което в изпълнение на взетите решения и по двата протокола ,различните лица,избрани за управители на една етажна собственост са подали уведомления по член 46б ЗУЕС до Кмета на [община],След преценката на представените доказателства в тяхната съвкупност,въззивният съд е стигнал до извода за вероятната основателност на твърдението на ищеца,че именно атакуваните решения са взети при незаконосъобразно проведено общо събрание,поради което е налице докато трае съдебния процес,реална опастност от увреждане интересите на етажните собственици-т.е. налице е обезпечителна нужда.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към частната касационна жалба,касаторът твърди,че е налице основанието по член 280,ал.1,т.1 ГПК.
В точка първа от изложението си,след като посочва какво е прието със цитираната задължителната практика на ВКС и ТР №5/2017г. на ОСГК на ВКС,се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,за това,че според касатора,постановяване на въззивното определение ,съдът не е обсъдил всички относими към производството доказателства,необсъдени възражения в писмения отговор на исковата молба и по този начин постановеното е в нарушение на тази практика на ВКС.
В точка втора от изложението отново се навеждат изключително касационни оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение,необсъждане на въпроса дали недопускане на исканото спиране на решенията на ОС на ЕС ще доведе до затрудняване изпълнението на едно бъдещо решение,с което искът се уважава,като се цитира в подкрепа практика на ВКС.
В края на изложението си касаторът твърди,че не е спазено изискването за предявяване на иска срещу надлежния ответник,което е отново изведено само като твърдение,без връзка с приетото с решаващите мотиви относно допустимостта на предявения иск.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно,в изложението си по член 284,ал.3 ГПК,правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен от въззивния съд,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от съдържанието на изложението и приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно определение, липсва формулиран от касатора правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение.В изложението се правят само касационни оплаквания за неправилни изводи и за незаконосъобразност на постановения съдебен акт,които представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК и в подкрепа се цитира задължителна практика на ВКС,и които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по посочената от касатора хипотеза на член 280,ал.1,т.1 ГПК.
Непосочването на правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно определение,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3102/30.11.2017г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.ч.гр.д.№2386/2017г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: