4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 13.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 743 /2020 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от В. Х. С. против определение № 118 от 24.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 17/2020 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 5078 от 03.12.2019 г. по гр.д.№ 5701/2018 г., с което е прекратено производството по делото на основание чл. 126, ал.1 ГПК поради наличие на образувано по-рано друго дело със същия предмет.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдът не е отчел, че по двата иска са различни основанията / фактическите твърдения/ и искането към съда.
В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, частната жалбоподателка иска ВКС да се произнесе по въпроса дали предметът на делото се определя само от основанието на исковата молба / фактическите твърдения или само от петитума, или от двете.
Ответникът по частната жалба П. Д. П. счита въпроса за теоретичен, не определящ изхода от спора, а твърдението за различни основания – за неоснователно.
От името на ответницата по касация А. Р. Л., назначеният й особен представител адв. Л. П. взема становище за неоснователност на частната жалба предвид идентичността на искането по двете дела – поискано е премахване на всички водосточни тръби, а не само на тези на западната стена. Счита, че по поставеният въпрос има непротиворечива съдебна практика, с която обжалваното определение е съобразено, поради което моли да не се допуска касационно обжалване.
Ответниците по частната касационна жалба А. Т. Т.-Щ. и Т. Б. Т. оспорват допускането до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и изложението не отговаря на изискванията, очертани в т.4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима.
Данните по делото са следните: По настоящото дело след оставяне на исковата молба без движение, ищцата В. Х. С. е предявява иск по чл. 109 ЗС против всеки от етажните собственици и собственици на самостоятелни обекти в сградата, находяща се в [населено място], [улица] два петитума, заявени при условията на евентуалност. Първият е: да осъди ответниците да преустановят действията си, причиняващи повреди на имота й, като премахнат всички незаконно изведени водосточни тръби от своя блок, нарушаващи въздушното пространство над нейния покрив. Във втория е пропуснато определението „незаконно”. В исковата молба твърди, че водосточната тръба, чието премахване иска прелива и наводнява покрива и стените на нейния имот, който е на калкан със сградата на ответниците. Установено е по делото, че преди предявяване на този иск, ищцата е предявила иск против същите ответници, също с правно основание чл. 109 ЗС с петитум : ответниците да преустановят действията си, с които причиняват вреди на имота й, като премахнат всички незаконно изведени водосточни тръби от своя блок, нарушаващи въздушното пространство над нейния покрив и двора. По това дело е твърдяла, че водата в тръбите прелива, наводнява покрива и стените на нейния имот.
РС е констатирал идентичност в страните и предмета на двете дела и на основание чл. 126, ал.1 ГПК е прекратил производството. Исковата молба е върната на основание чл. 129, ал.3 ГПК в частта по иска по чл. 45 ЗЗД, за който ищцата е заявила, че не го поддържа и поради това не изправя нередовностите. В тази част не се съдържат оплаквания в частната касационна жалба.
Въззивната инстанция е потвърдила определението, като е формирала същия извод. Посочила е, че и по второто дело се иска премахване на водосточните тръби, както по първото. Като не кореспондиращи на данните по делото са преценени твърденията на частната жалбаподателка, че по едното дело се искало премахване на тръбите от източната стена, а по другото – на тръбите от западната стена. Съдът е приел, че по двете дела, ищцата търси защита на едно и също право чрез предявяване на един и същ иск, като квалификацията на тръбите като незаконно поставени не сочи на друг иск.
Въпросът, по който се иска допускане до касация е теоретичен, но е относим към предмета на частната жалба. Той обаче е разрешен в съответствие със съдебната практика. В мотивите по т.5 от ТР от 31.07.2017 г. по тълк д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено кога е налице идентичност между решенията по две дела, като основание за отмяна на влязлото в сила неправилно решение по чл. 303, ал.1 т.4 във вр. с чл. 307, ал.4 ГПК, когато те си противоречат. Нормата на чл. 126, ал.1 ГПК цели предотвратяване постановяването на две противоречиви решения и изхожда от същото разбиране за идентичност на делата. В тълкувателният акт е посочено, че обективен идентитет е налице когато съвпада предмета на две дела или когато предмета на едното се включва или касае преюдициален въпрос за предмета на другото дело. Според мотивите към т.9 от ПП-2-77 идентичност между две решения има освен когато страните са идентични и когато „те са издадени на еднакво основание и по еднакво искане”. Съдебната практика без противоречие приема, че основанието на иска са фактите и обстоятелствата, които ищецът излага в исковата молба. В конкретния случай съдът е установил че има пълен идентитет както на страните, така и на твърдяните факти и обстоятелства и на искането към съда. Така въззивното определение е съобразено със задължителната съдебна практика. Предвид наличието на такава практика, която е актуална и не се налага промяната й, не е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Съобразно този резултат, на ответниците по частната жалба следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за настоящото производство в доказаните размери както следва: П. Д. П. – 600 лв., съобразно представеният договор за правна помощ, изплатени в брой и на адвокат Л. П. – 300 лв. А. Т.-Щ. и Т. Б. Т. не са доказали разноски, поради което такива не им се присъждат. „Адибор” ЕООД и „Кота 3” ООД са заявили претенция за разноски по 600 лв., но не са развили отговор на частната жалба, поради което не им се присъждат разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 118 от 24.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 17/2020 г. на Плевенски окръжен съд по частна касационна жалба, подадена от В. Х. С..
Осъжда В. Х. С. да плати на П. Д. П. деловодни разноски за настояща инстанция в размер на 600 лв. и на адвокат Л. С. П., назначена за особен представител на А. Р. С. на основание чл. 47, ал.6 ГПК – сумата 300 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: