О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 02.04. 2020година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2921/2019 г.
Подадена е молба от „ТЛК България” О., [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 7 от 14.01.2020 г. в частта за разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лв.
Ответникът по молбата – Г. Г. К. от [населено място] – оспорва същата, като твърди, че договорът за правна защита и съдействие, с който е уговорено претендираното адвокатско възнаграждение, не е подписан от управителя на „ТЛК България” О., а от негов пълномощник, без обаче да е представено надлежно пълномощно. Освен това, прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата:
От представения с отговора на ответника по молбата за отмяна „ТЛК България” О. договор за правна защита и съдействие № 10567 от 08.11.2019 г. се установява, че посоченото дружество е уговорило и заплатило в брой в полза на упълномощения от него адвокат (адвокат В.) адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лв.
С оглед на това и предвид изхода от делото – оставяне на молбата за отмяна без разглеждане, своевременно заявеното от ответника по същата „ТЛК България” О. искане за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено.
Като неоснователно следва да бъде преценено възражението на ответника по настоящата молба Г. Г. К. за недействителност на договора за правна защита и съдействие, на който е основано искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, поради подписването му от пълномощник, без да е доказано наличието на надлежна представителна власт. Съгласно задължителната съдебна практика (т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС), в хипотезата на договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. С оглед посоченото разрешение, подалият молбата за отмяна Г. Г. К. не е легитимиран да се позовава на евентуална недействителност на договора за правна защита и съдействие, сключен от ответника по същата, поради ненадлежното му представляване.
Настоящият състав счита за неоснователно и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед материалния интерес на делото, съизмерим с размера на данъчната оценка на всички недвижими имоти (2 639 329.70 лв.), дължимото съобразно чл. 9, ал. 4 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 6 и ал. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 28 442.47 лв. В случая заплатеното от ответника по молбата за отмяна „ТЛК България” О. на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение е в размер на 9 000 лв., т. е. под определения в цитираната наредба минимален размер. Ето защо и в съответствие с императивната норма на чл. 78, ал. 5 ГПК, искането за намаляването му е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Г. Г. К. от [населено място], [улица] да заплати на „ТЛК България” О.,[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], етаж 2, офис 5 разноски за настоящото дело в размер на сумата 9 000 (девет хиляди) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ