2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 67
С., 24,02,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 17 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2699 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М.-М.-С. против решение № 279/20.11.2012 г. по в.гр.д. № 651/2012 г. на Хасковски ОС, с което се потвърждава решение по гр.д. № 248//2011 г. на Свиленградски РС, с което се осъжда Д., представлявана от М. на финансите, с подпомагащи страни ИА А. администрация и А. М., да заплати на Т. 2004 Е.-Х. сумите по 1 500 лв. платени без основание такси по 3 бр. разрешителни за международен превоз на товари с автотранспорт, издадени на 2,16 и 24.02.2011 г., както и 1 852.10 лв. разноски.
Постъпил е отговор на касационната жалба от Д., представлявана от М. на финансите, с който се моли да се уважи касационната жалба.
Ответното по касация Е. е подало отговор, че касационната жалба е недопустима и неоснователна, като претендира за разноски.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела.
Когато по делото са предявени няколко иска, от значение е размерът на обжалваемия интерес по отделните искове. Обективното съединяване на искове е възможност, а не задължение, и затова определението за разделяне на производството, респ. за съединяване, не подлежи на обжалване. Не следва да се сумира обжалваемия интерес по отделните обективно съединени искове, защото при сумиране би се заобиколил законът. При обективно съединяване на искове в едно производство се поставят за решаване няколко материалноправни спора. При това положение в един акт на съда се решава съществуването или несъществуването на различни правоотношения, всяко от които обикновено има самостоятелно битие.
Неправилното посочване от въззивният съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционнен контрол, който се определя изрично от ГПК. В случая не става дума за неправилно определен срок.
По изложените съображения, касационната жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационната жалба на А. М.-М. С. против въззивно решение № 279/20.11.2012 г. по в.гр.д. № 651/2012 г. на Хасковски ОС.
Осъжда А. М.-М. С. да заплати на Т. 2004 Е.-Х. сумата 500 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на касатора пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: