О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 25.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3683 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Строителна фирма – Рила” ЕООД, представлявано от управителя А. М. М., чрез адвокат Ю. Р. от АК-София срещу решение № 2226/10.04.2018 г. по в.гр.д. № 8979/2017 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 17.01.2017 г. по гр.д. № 28905/2015 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения иск на основание чл.135 ЗЗД да се обяви за относително недействителна спрямо „Строителна фирма – Рила” ЕООД, покупко-продажбата на два гаража в София, с нот. акт № 151/06.04.2015 г., сключена между ответниците М. М. П. и Г. Г. В..
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като съдът не се е произнесъл по иск да се обяви сделката за недействителна като привидна на основание чл.26 ЗЗД, неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В изложение към жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса, намира ли приложение презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД по отношение на лицата намиращи се във фактическо съжителство и живеещи в едно домакинство. Според касатора, този въпрос е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС в решение № 13 от 19.02.2015 г. по гр.д. № 4606/2014 г. на ІV г.о. и др.
От М. М. П. и Г. Г. В., двамата чрез адвокат А. Г. от АК-София е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в жалбата и считат, че въззивното решение не подлежи на обжалване с оглед цената на иска, както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. Доводите на касатора, че предмет на касационното обжалване е решение по търговско дело са неоснователни, тъй като в случая е налице облигационно задължение, чието изпълнение се препятства от продавача с прехвърляне на собствеността на имотите, поради което сделката е предмет на оспорване от кредитора-купувач чрез иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, т.е. не се обезпечава изпълнението на търговска сделка, независимо че цената на предварителния договор е била уговорена в полза на трето лице, с оглед на което не е налице ограничението за касационно обжалване по чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът по делото не е ангажирал доказателства във връзка с твърденията му, че между ответниците не е извършено плащане на цената по договора за покупко-продажба, но като твърди, че сделката е недействителна, то предявеният иск по чл.135, ал.1 ЗЗД е неоснователен, тъй като изхода на делото е поставен в зависимост от друг преюдициален въпрос, а защитата може да се осъществи чрез иск на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД.
Решението на въззивния съд не е процесуално недопустимо. В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че предметът на спора се определя от посочените в исковата молба обстоятелства и обема на търсената защита. Когато първоинстанционният съд се е произнесъл по наведените от ищеца факти и обстоятелства, но е определил погрешно правната квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му. В случая, касаторът твърди, че съдът неправилно е определил предмета на спора, тъй като в исковата молба са наведени доводи за „наличие на привиден договор” и няма произнасяне по иск за обявяване на сделката за недействителна, което обуславя недопустимост на обжалваното решение. Тези съображения не могат да бъдат споделени, тъй като от данните по делото не се установяват твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, Първоинстанционният съд е съставил доклад по реда на чл.146 ГПК, в който изрично се посочва, че предявеният с исковата молба иск е по чл.135 ЗЗД, във връзка с който е внесена дължимата държавна такса и е разпределена доказателствената тежест (гр.д. № 28905/2015г. – л.90), т.е. съдът е изпълнил процесуалните си задължения да предостави равни възможности на страните за участие в исковото производство, след което е постановил решение по предявения от ищеца иск на основание чл.135, ал.1 ЗЗД. Отделен е въпросът, че липсата на произнасяне по целия спорен предмет, само по себе си, не представлява основание за обезсилване на решението, поради което доводите на касатора, че въззивното решение е процесуално допустимо са неоснователни.
При проверка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос поради следните съображения: Съгласно дадените разяснения в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора, обуславя правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК, касаторът извежда въпрос, по отношение на който не е налице общата предпоставка за достъп до касация, тъй като въпросът, намира ли приложение презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД по отношение на лицата намиращи се във фактическо съжителство и живеещи в едно домакинство, изобщо не е бил обсъждан от въззивната инстанция в обжалваното решение. Въззивният съд е обсъдил релевантните за спора обстоятелства и въз основа на тях е приел, че между ответниците се доказва фактическо съжителство на семейни начала, но от правна страна липсват съображения за приложението на презумцията в чл.135, ал.2 ЗЗД по отношение на лицата живеещи в едно домакинство, без да има сключен граждански брак между тях.
Предвид изложените съображения, поставеният въпрос не обуславя крайните изводи на съда в обжалваното решение и следователно не покрива характеристиките на правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
От М. М. П. и Г. Г. В. са поискани разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно представените два договора за правна защита и съдействие от 27.06.2018 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2226 от 10.04.2018 г. по в.гр.д. № 8979/2017 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Строителна фирма – Рила” ЕООД, представлявано от управителя А. М. М., ЕИК[ЕИК] да заплати на М. М. П., ЕГН [ЕГН] и Г. Г. В., ЕГН [ЕГН], двамата чрез адвокат А. Г. от АК-София разноски пред касационната инстанция в размер на 3000 (три хиляди) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.